Пазарът в САЩ

Пазарите на акции в САЩ продължиха впечатляващия си обрат през юни, въпреки че темпът на нарастване се забави донякъде след силното рали през май. Широкият индекс S&P500 се повиши с почти 5%, а технологичният Nasdaq100 добави над 6%, като и двата индекса достигнаха нови исторически върхове през месеца. Тарифите останаха в центъра на вниманието на инвеститорите през юни, въпреки че голяма част от първоначалното безпокойство се разсея, тъй като продължаващите преговори разкриха потенциално много по-благоприятни нива на тарифите, отколкото първоначално бяха опасенията. Комбинацията от възстановено доверие на инвеститорите и силен сезон на приходите помогнаха за стимулиране на акциите на технологичните компании с голяма пазарна капитализация. След като през първото тримесечие на 2025 г. се представиха по-слабо, "Великолепната седморка" постигна добра доходност през второто, като надмина останалата част от S&P500 с 14%. Акциите в САЩ бяха подкрепени и от корпоративните печалби за първото тримесечие, които като цяло бяха стабилни и това разшири ралито. Най-голям ръст през месеца реализираха растежни и циклични компании, като технологиите и енергетиката, а дефанзивните сектори, като комуналните услуги и потребителските стоки, се представиха по-слабо. Докато технологиите бяха подкрепени от продължаващия ентусиазъм около изкуствения интелект и силното търсене на чипове, енергетиката беше стимулирана от краткотрайното покачване на цените на петрола, предизвикано от внезапната ирано-израелска война.

Макар че конфликтът предизвика значителна геополитическа нестабилност, реакцията на пазарите беше приглушена. След намесата на САЩ на 22 юни и след съобщението на ОПЕК за увеличаване на производството, цените на петрола отново се установиха под 70 щатски долара за барел суров петрол тип "Брент". Макроикономическата обстановка в САЩ остана като цяло благоприятна, с някои пукнатини: безработицата се задържа стабилна (на равнище 4,2%), но растежът на заплатите леко се забави; индексът на потребителските цени (CPI) показа, че годишната инфлация е под очакванията на анализаторите (от 2,5%), но се повиши незначително спрямо предходния месец (на 2,4% от 2,3%). И така, на заседанието си през юни Федералният резерв остави лихвените проценти непроменени, но спомена за възможно намаляване на лихвите през септември.

На пазарите с фиксиран доход фокусът започна да се насочва от паричната политика, тъй като Фед не е сигурен за скорошно намаляване на лихвите, към фискалната политика и какво би означавало това за устойчивостта на дълга. Пазарите размишляваха върху последиците от "Големия красив законопроект" на Тръмп – оценено бе, че той ще влоши състоянието на държавния дълг на САЩ, тъй като може да добави към федералната задлъжнялост между USD 3 и 5 трлн. през следващите 10 години (преди да се отчетат евентуалните компенсации от мита). Законопроектът удължава предишните данъчни намаления, увеличава разходите за отбрана и съкращава разходите за програми като Medicaid (здравеопазване за бедни). Тъй като лихвените плащания на правителството вече надхвърлят 1 трилион щатски долара годишно, бяха изразени опасения относно устойчивостта на бъдещите държавни финанси. В резултат на това доходността на важните 30-годишни американски ДЦК се повиши с 20 б.т. през тримесечието, което направи кривата на доходностите още по-стръмна.

Пазарът в Европа

Юни се оказа труден месец за европейските капиталови пазари поради подновеното търговско напрежение със САЩ. Ескалацията на тарифите на президента Тръмп, заплашваща с мита до 50 % върху ключови експортни стоки от ЕС като автомобили, стомана и фармацевтични продукти, помрачи перспективите пред икономическата обстановка в региона. Въпреки, че в крайна сметка ЕС договори отсрочка и прие базово мито от 10% като основа за по-нататъшни преговори, несигурността предизвика нестабилност на пазарите, особено в експортно ориентираните сектори. Индексът STOXX Europe600 завърши месеца с понижение от приблизително 1,3%, което отразяваше предпазливото настроение на инвеститорите.

Германският индекс DAX загуби близо 0,4%, тъй като натежаха притесненията относно експозицията на промишлеността към американските мита. Много национални фондови борси също регистрираха загуби за месеца, макар и малки. Освен външната търговия, геополитическите фактори също допринесоха за безпокойството на пазара. Нарастващото напрежение между Израел и Иран за кратко повиши цените на петрола, подкрепяйки енергийните акции – но и подхранвайки опасенията за инфлацията в Европа. Най-лошо представилите се отрасли през юни бяха автомобилната индустрия и търговията на дребно – и двата със спад от около 2%; слабо се представиха потребителските услуги и здравеопазването. За тримесечието обаче промишлеността бе начело в поскъпването на акциите, движена главно от акциите в областта на отбраната.

Споразумението на срещата на върха на НАТО, че страните ще увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, превърна акциите на европейските отбранителни компании в една от най-добре представящите се глобални инвестиционни теми тази година. Индексите на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната останаха слаби, като производството все още не расте. Инфлацията продължи да намалява – данните за индекса на потребителските цени (CPI) за май показаха, че цените са само с 1,9% по-високи спрямо година по-рано, забавяйки се от 2,2% през предходния месец. ЕЦБ намали очаквано лихвите, подчертавайки зависимостта от данните в условията на разнопосочни макроикономически сигнали. При положение че депозитната лихва на ЕЦБ вече е 2%, председателят Лагард посочи, че ЕЦБ може би се приближава към края на цикъла на лихвени намаления. Британският борсов индекс FTSE100 беше по-устойчив, но все пак се понижи поради продължаващия инфлационен натиск и политическия шум около фискалната политика на острова.

Подобно на Фед, и Английската централна банка (АЦБ) запази лихвените проценти без промяна през юни. В цяла Европа пазарите с фиксиран доход останаха чувствителни, както към вътрешнополитическите събития, така и към глобалните перспективи за лихвите. Доходността на германските Бундове леко се повиши до 2,6% като цяло, отразявайки стабилните икономически данни и намалената рискова премия на основните европейски пазари. Доходността на италианските ДЦК остана повишена, отразявайки опасенията за устойчивостта на дълга и бавната скорост на реформите, въпреки че спредовете спрямо Бундовете се свиха донякъде.

Пазарът в САЩ

През май пазарите на акции в САЩ бяха едни от най-добре представилите се развити пазари. Основните американски борсови индекси постигнаха силни положителни резултати - технологичният NASDAQ завърши с около 9% ръст за месеца, изплувайки от територията на мечи пазар, а широкият S&P500 нарасна с над 6%, записвайки най-доброто си представяне за м. май от 1990 г. досега. Водачи на пазара бяха предимно цикличните сектори (промишленост и циклично потребление), които бяха силно разпродадени по време на априлския спад. Най-силни ръстове показаха акциите, свързани с изкуствения интелект, които бяха пък най-силно засегнати през април – така технологичните акции оглавиха пазара с повече от 10% месечна възвръщаемост за сектора. От друга страна, секторите Енергетика и Здравеопазване продължиха да се представят по-слабо, тъй като енергийният сектор остана под натиска на по-ниските цени на петрола, а акциите в сектора на здравеопазването бяха повлечени надолу от продължаващата политическа несигурност, свързана с наскоро обявената от президента Тръмп реформа на ценообразуването на лекарствата. Интересно е, че след почти изцяло отчетените корпоративни резултати в САЩ за първото тримесечие на 2025 г. сектор Здравеопазване отбеляза 43% ръст на печалбите, което е най-високото ниво сред всички 11 сектора. Средно компаниите в S&P500 са отбелязали ръст на печалбата от почти 13% спрямо година по-рано, което е два пъти повече от очакванията на анализаторите, и второ поредно тримесечие на двуцифрен ръст на нетната печалба. Макроикономическата обстановка в САЩ остава като цяло благоприятна.

Пазарът на труда продължи да проявява забележителна устойчивост, каторавнището на безработица се задържа близо до многогодишните ниски равнища, а ръстът на заплащането поддържа стабилен темп. Инфлационният натиск остана основния проблем за Федералния резерв (Фед). Макар че основният индекс на потребителските цени (CPI) показа допълнителни признаци за успокоение (през април инфлацията се понижи за трети пореден месец до 2,3%), инфлацията при услугите и разходите за труд на компаниите останаха високи. Пазарите бяха разколебани за евентуално бъдещо намаляване на лихвените проценти от страна на Фед и понастоящем оценяват две до три намаления с по ¼% до края на годината, в зависимост от силата на постъпващите данни. Междувременно понижаването на кредитния рейтинг на държавния дълг на САЩ от Moody's през май послужи като отрезвяващо напомняне за влошаващите се фискални перспективи на Америка. В "големия, красив законопроект" на Тръмп (одобрен от Камарата на представителите само с 1 глас) се предлага увеличаване на разходите за отбрана, удължаване на предишните данъчни намаления и допълнително съкращаване на разходите по някои програми (като напр. Medicaid, за здравеопазване на по-бедните). Инвеститорите се опасяваха, че законопроектът ще увеличи бюджетния дефицит и дълга на САЩ.

Понижаването на кредитния рейтинг предизвика краткотрайна разпродажба на ДЦК с по-дълъг матуритет, което направи кривата на доходностите в САЩ по-стръмна, тъй като при по-късите матуритети отразиха забавяне на растежа (дори рецесия), а по-дългите – нарастване на опасенията, свързани с дълга, и по-висока инфлация. Въпреки подобрените перспективи за по-високи лихвени проценти за по-дълго време, щатският долар остана без промяна през месеца. Доходността на щатските ДЦК като цяло се повиши през месеца: доходността на важните 10-годишни ДЦК се търгуваше в широк диапазон, като в средата на май достигна най-високата си стойност от 4,5%, а в края на месеца спадна до 4,3%.

Пазарът в Европа

Европейските пазари на акции записаха силни печалби през май, подкрепени от разсейването на опасенията за тарифите на САЩ и подобряването на макроикономическите данни. Първоначално президентът Тръмп заплаши с 50 % мита за ЕС, считано от 1 юни, но впоследствие срокът беше договорен за 9 юли. В началото, акциите се понижиха на фона на тарифната заплаха, но по-късно се възстановиха. Индексът STOXX Europe 600 се повиши с 4% през май (в EUR), като германските и френските акции бяха водещи в увеличението. Сред най-добре представилите се сектори бяха промишлеността, информационните технологии и финансите, докато секторът на здравеопазването изостана.

Германският борсов индекс DAX нарасна с 6,7% през месеца, подкрепен от по-силния от очаквания ръст на БВП от 0,2% през първото тримесечие и нарастването на поръчките в производството. В допълнение към благоприятното отлагане на американските мита, Европейската централна банка (ЕЦБ) намали депозитната си лихва с 0,25% до 2,25%, позовавайки се на прогнози за отслабващ растеж. Комбинираният PMI индекс в еврозоната спадна до 49,5 пункта (шестмесечно дъно), като активността в сферата на услугите отслабна, а производството продължи да е в застой (показание под 50 означава свиване). Въпреки това, очакванията за понижаване на лихвите допринесе за стабилизиране на финансовите пазари. В Обединеното кралство борсовият индекс FTSE100 нарасна с 3,3% през май (в GBP), изоставайки от континенталните пазари, тъй като инфлацията остана по-упорита (инфлацията скочи до 3,6%, което е 15-месечен връх), а Английската централна банка (АЦБ) изрази опасения. Освен това големите фармацевтични компании от Острова бяха подложени на натиск след промените на Тръмп за ценообразуване на лекарствата, които застрашават приходите им от продажби в САЩ.

От друга страна, Обединеното кралство и ЕС постигнаха споразумение за "рестартиране" на отношенията и задълбочаване на връзките след Брекзит. Сделката обхваща пакт за отбрана и сигурност, урежда права за риболов и премахване на административните пречки за износа на селскостопански продукти. Европейските пазари с фиксирана доход бяха по-стабилни, особено в периферията. На централните пазари – като Германия и Франция – се наблюдаваха само малки повишения на доходността. Подобрените перспективи на ЕЦБ се отразиха благоприятно на периферните държавни облигации (Италия, Испания), чиито кредитни спредове спрямо германските облигации се свиха.

Доходността на 10-годишните италиански ДЦК всъщност дори леко се понижи през месеца. Британските ДЦК не бяха пощадени и тяхната доходност се повиши през май, отразявайки вероятността за по-висока инфлация и влошените фискални перспективи, които ограничават възможностите на АЦБ за бъдещо намаляване на лихвите.

Пазарът в САЩ

Американските акции като цяло се понижиха през април, представяйки се по-лошо от повечето други региони. От основните американски индекси водещият S&P500 спадна с 0,8% (в USD), докато технологичният NASDAQ100 дори отбеляза известен ръст от 1,5%. Акциите претърпяха гигантски колебания след "Деня на освобождението" на 2 април, когато президентът Тръмп обяви мащабни и много по-големи от очакваното мита върху вносните стоки – 10% мито върху всякакъв внос в САЩ и по-високи "реципрочни" мита за държавите, с които САЩ имат голям търговски дефицит. Пазарната реакция беше брутална, като акциите преживяха второто най-рязко разпродаване в историята си (по-лоша бе само пандемията от Ковид-19). Някои от най-потърпевшите бяха предишните лидери, "Великолепната седморка" и акциите, свързани с изкуствения интелект. Индексът NASDAQ навлезе в мечи пазар (спад от над 20 %), докато по-широкият S&P500 едва го избегна, потъвайки с 19 % от върха си през февруари до дъното през април. По-късно новите мита бяха спрени за 90 дни и това помогна на акциите да се възстановят. Американските акции завършиха месеца след 3 последователни положителни седмици, което ги доведе до нивата, от които започнаха месеца.

Секторите Енергетика и Здравеопазване бяха най-забележимите изоставащи, докато Технологиите бяха сред най-печелившите. Акциите с малка пазарна капитализация в САЩ отново бяха най-зле представящите се – те са се понижили с близо 12% за годината, докато акциите с голяма пазарна капитализация в САЩ са загубили само около 5% към края на април. На макроикономическия фронт инвеститорите трябваше да осмислят някои смесени данни: през първото тримесечие БВП се сви на годишна база (-0,3%), но икономиката на САЩ демонстрира завидна сила и инерция – устойчив пазар на труда с ниско равнище на безработица и ръст на печалбите, който изненада в посока нагоре. Инфлацията (измерена чрез индекса на потребителските цени, ИПЦ) спадна до 2,4% през март (от 2,8%). Търговският дефицит набъбна, тъй като компаниите побързаха да натрупат запаси от чужди стоки преди влизането в сила на митата. Все пак можеше да се усети забавяне в икономиката – през първото тримесечие правителствените разходи са намалели, а композитният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) спадна до 51,2, като спадът се дължеше на сектора на услугите, който достигна 51,4; индексът в промишлеността леко се повиши до 50,7 (всяко ниво под 50 означава свиване). Освен това бизнес очакванията и потребителските нагласи спаднаха драстично до нива, наблюдавани за последен път по време на глобалната пандемия през 2020 г. Подобен спад на доверието е лош знак, тъй като възпира инвестициите и разходите, увеличавайки риска от рецесия в САЩ в близко бъдеще.

Пазарите на облигации също претърпяха значителни сътресения след обявяването на митата в "Деня на освобождението", но като цяло останаха слабо променени. Кривата на доходност на американските ДЦК стана по-стръмна, като доходността спадна при по-кратките матуритети (поради опасенията от потиснат икономически растеж), но се повиши в по-дългия край на кривата (поради опасенията от по-висока бъдеща инфлация). Доходността на 10-годишните щатски ДЦК достигна връх от 4,6% в средата на април, а в края на месеца се понижи до 4,2%. Въпреки вероятността от ускоряване на инфлацията през следващите няколко месеца, кредитните пазари оценяват между едно и четири понижения на лихвите до края на годината, приемайки, че забавящата се икономика ще натежи повече при решението на Фед.

Пазарът в Европа

Април бе леко положителен за европейските акции, въпреки значителната нестабилност, предизвикана от агресивните мита на Тръмп. Европейският съюз реши да се въздържи от налагане на ответни мита в опит да създаде благоприятни условия за преговори с администрацията на САЩ. Това решение, съчетано с положителното развитие в Германия, където беше сформирано ново правителство, донесе известно облекчение, но като цяло европейският капиталов пазар все пак отстъпи през месеца. Общоевропейският индекс STOXX Europe600 завърши април с понижение от 1,2%, но много континентални фондови борси отбелязаха печалби: например, германският DAX приключи с ръст от 1,5 %. Както и в САЩ, Енергетиката беше най-слабият сектор, докато дефанзивните стратегии, като Защитното потребление (стоки от първа необходимост) и Комуналните услуги, се представиха най-добре. През първото тримесечие на 2025 г. БВП на Еврозоната нарасна с 0,4% спрямо последното тримесечие на 2024 г. и с 1,2% на годишна база. Европейската централна банка (ЕЦБ), опасявайки се, че търговската война ще навреди на икономическия растеж на валутния блок, отново понижи лихвите през април с 0,25%, с което лихвеният процент по депозитите достигна 2,25%.

Композитния PMI индекс на еврозоната се понижи до 50,1 пункта през април, което се дължеше на спад в сектора на услугите (49,7), докато PMI индексът в промишлеността остана почти без промяна на ниво 48,7, въпреки че администрацията на Тръмп въведе 10% мито (и 25% за европейските автомобили) в началото на месеца. Производственият PMI намери подкрепа в по-ниските цени на енергията и очакванията за фискални стимули, които донякъде компенсираха неприятностите, свързани с външната търговия.

Подобно на САЩ, индексът на потребителското доверие в еврозоната също се влоши, потвърждавайки, че търговската война и тлеещият конфликт в Украйна натежават върху икономическите нагласи. Индексите на мениджърите по поръчките в Обединеното кралство също показаха влошаване – композитният индекс премина на територията на свиването (48,2), заради търговската несигурност. Британският борсов индекс FTSE100 се понижи през април с -1% (в GBP), но по-фокусираният върху вътрешните пазари индекс FTSE250 се представи по-добре от по-концентрирания върху международните пазари индекс с голяма капитализация FTSE100. В Европа през април доходността се понижи на всички пазари на държавни облигации в еврозоната и на британските гилтове. Нарастващата увереност за бъдещи по-ниски лихвени проценти оказа подкрепа на европейския държавен дълг през месеца, потвърдена отново от понижението на лихвените проценти от ЕЦБ.

В Обединеното кралство доходността на ДЦК беше много колеблива през април, но в крайна сметка завърши месеца с понижение. Макар че през април Английската централна банка нямаше заседание, пазарните очаквания за понижение през май се увеличиха, тъй като инфлацията през март обнадеждаващо намаля (до 2,6% от 2,8%), а данните за икономическата активност показаха влошаване. Като цяло кредитните спредове се колебаеха в зависимост от рисковите нагласи през април, като бяха разпродадени рязко покрай съобщенията за митата в „Деня на освобождението“, за да свият отново по-късно. Облигациите с по-високо качество (инвестиционен клас) продължават да демонстрират устойчивост пред рисковете от рецесия и се представиха по-добре от високодоходните облигации.

Пазарът в САЩ

Месец март бе ужасен за американските акции. Основен пречка за пазарите бяха новите съобщения за мита, които президентът Тръмп направи за някои държави (най-вече за Мексико и Канада) и за някои стоки (автомобили, стомана и алуминий). Притесненията на инвеститорите за последващото икономическо забавяне, нарастващата инфлация и отслабващите потребителски нагласи изпратиха американските борсови индекси в отрицателна територия, (и те регистрираха най-лошото си тримесечие от мрачната 2022 г. досега). Секторите на Информационните технологии и на Потребителските услуги отбелязаха най-силен спад. Технологичният индекс NASDAQ Composite спадна със -7,7% през март и с повече от -10% за тримесечието. Много от технологичните гиганти пострадаха: от януари до март акциите на Nvidia се сринаха с 19%, на Alphabet (Гугъл) – с 18%, а на Apple и Microsoft – с 11%. От миналогодишните шампиони, „Великолепната седморка“, Tesla беше засегната най-тежко – от началото на годината тя е загубила 36 % от стойността си. Въпреки това повечето други сектори се представиха по-добре, като най-печеливши бяха секторите Енергетика и Здравеопазване.

Широкият индекс S&P500 спадна с -5,75% само през март, а за тримесечието се понижи с -4,6%. Инвеститорите се опасяваха, че търговските мита плюс оптимизацията на публичния сектор (съкращаване на работни места), планирана от DOGE (новия Департамент за правителствена ефективност), могат да окажат натиск върху потребителите в САЩ. Индексът на потребителското доверие се понижи за четвърти пореден месец през март до 92,9 (спрямо 100,1 преди това). Частта на индекса, отразяваща очакванията – която измерва краткосрочните нагласи на потребителите за доходите им и за условията на пазара на труда – спадна до 65,2, достигайки най-ниското си равнище от 12 години насам (показание под 80 може да означава предстояща рецесия). Като се има предвид подтиснатите очаквания, не е изненадващо, че на заседанието си през март Фед реши да не предприема никакви действия по отношение на лихвените проценти (запазвайки ги на нива от 4,25%-4,50%). Все пак Фед ревизира прогнозите си за растежа на БВП през 2025 г. до 1,7% (намалявайки ги от 2,1%) и за инфлацията през 2025 г. до 2,7% (увеличавайки ги от 2,5%). Инфлацията, измерена чрез любимия показател на Фед – базовите разходи за лично потребление (PCE), които изключват волатилните цени на храните и енергията – нарасна с годишен темп от 2,8% през февруари, което бе повече от очакванията на икономистите и повече от стойността от предходния месец.

От друга страна, корпоративните печалби продължават да нарастват; икономиката продължава да създава работни места със силни темпове (равнището на безработица спадна от 4,1% на 4,0%); а PMI индексът в промишлеността се повиши до 50,9 през януари, като за първи път от две години насам показа над 50. Заклещен между чука и наковалнята, Фед сега ще трябва да избира между опасността от забавяне на икономическия растеж и рисковете за повишаване на инфлацията. Влошените перспективи за повишаване на лихвените проценти от страна на Фед бяха една от причините за значителното поевтиняване на щатския долар спрямо кошницата от световни валути – спрямо еврото доларът загуби над 4,2% през март, което допълнително засили отрицателната доходност от американските активи (акции и облигации) за европейските инвеститори. През това тримесечие американските ДЦК се представиха добре, като доходността им спадна (а цените се повишиха) в отговор на по-слабите данни за икономическата активност – инвеститорите се опитаха да намерят убежище в облигациите, докато акциите спаднаха. Разминаването беше най-видимо на пазарите на корпоративни облигации, където деноминираните в щатски долари облигации превъзхождаха по обем евровите облигации (както на пазарите на облигации от инвестиционен клас, така и на тези с висока доходност). Доходността на важните 10-годишните американски ДЦК приключи тримесечието на равнище 4,2%, което е с 36 базисни точки по-ниско спрямо началото на годината.

Пазарът в Европа

Въпреки сериозното отстъпление през март, европейските акции отбелязаха стабилно покачване през първото тримесечие. Общоевропейският индекс STOXX Europe 600 приключи третия месец с понижение от -4,2%, а за тримесечието отбеляза добра възвръщаемост от 5,8% (в EUR). След силното рали през януари акциите бяха подкрепени допълнително през февруари, когато новоизбраният канцлер Фридрих Мерц в Германия внесе известен оптимизъм, че администрацията му ще следва програма, насочена към икономически растеж. Възходът на акциите обаче се обърна през март, когато пазарите се свиха на фона на опасенията от новите мита на САЩ върху вноса, особено върху този на автомобили и автомобилни части. Оказа се, че безкомпромисният подход на новата американска администрация имаше мобилизиращ ефект върху европейските политици. Европейската комисия обяви, че одобрява нови разходни програми, без да нарушава фискалните правила на ЕС – една програма за 800 млрд. евро за укрепване на отбраната на блока и друга за 500 млрд. евро за инфраструктура, които ще се изпълнява през следващите 12 години. Бизнес настроенията сред компаниите значително се подобриха, особено сред германските, след изборите.

Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната се повиши до седеммесечен връх – услугите вече растяха, а сега и промишленото производство се върна към експанзия за първи път от две години. През месеца на Стария континент настъпи и промяна в пазарното лидерство – германският доставчик на бизнес софтуер SAP изпревари датския фармацевтичен гигант Novo Nordisk, за да стане най-голямата компания в Европа по пазарна капитализация. SAP бе повлиян благотворно от ентусиазма около изкуствения интелект, докато всъщност цената на акциите на Novo Nordisk спадна наполовина от юни миналата година, тъй като шумът около най-продаваните им лекарства за отслабване, Ozempic и Wegovy, позаглъхна. Бившият претендент за титлата „най-голяма европейска компания“, производителят на луксозни стоки LVMH, също пострада, тъй като търсенето от Китай намаля, а митата на Тръмп представляват още една опасност за бъдещите продажби. За разлика от тях европейските авиокосмически и отбранителни компании се изстреляха в небесата напоследък, предвид перспективите за увеличаване на разходите за превъоръжаване на континен.

Най-добре представилият се сектор за тримесечието обаче беше Финансовият. Особено европейските банки имаха силно тримесечие с някои солидни резултати; местните банки също така са и сравнително незасегнати от бушуващата търговска война. Другите сектори в Европа, които отбелязаха най-големи печалби бяха Промишлеността, Енергетиката и Комуникационните услуги. Сред секторите с по-слабо представяне бяха Потребителските услуги и Информационните технологии. Като цяло европейските акции се повлияха положително най-вече поради ротацията на глобалните инвеститори извън скъпо оценените американски технологични акции. В макроикономически план повечето данни, излезли в Европа, бяха благоприятни. По данни на Евростат годишната инфлация в Еврозоната се е понижила до 2,3% през февруари (от 2,5% през януари). Това дава на Европейската централна банка повече възможности за маневриране в сравнение с Фед. През март ЕЦБ одобри още едно намаление на лихвения процент с 0,25% (шесто поред!). Този ход бе предприет в отговор на анемичния европейски икономически растеж и нарастващото геополитическо напрежение, като в момента пазарите оценяват намаления с още 60 б.т. до края на 2025 г.

Огромният размер на европейските финансови пакети за инфраструктурни и отбранителни разходи шокира пазарите, а доходността на държавните облигации се повиши (цените им спаднаха). Германските Бундове понесоха по-голямата част от удара на последвалата разпродажба в цялата Еврозона – доходността на важните 10-годишните Бундове се повиши с повече от 30 б.т. в деня след обявяването, а като цяло, доходността на германските Бундове отбеляза най-големия си дневен скок от Обединението през 1990 г. досега. Разходите по заемите в другите държави-членки на Еврозоната също се повишиха през тримесечието (доходността се повиши).

Пазарът в САЩ

Положителната инерция на американските фондови пазари през януари продължи и през февруари, но след това рязко обърна посоката през последните две седмици на най-краткия месец в годината. От трите основни американски индекса най-силно бе засегнат технологичният NASDAQ, който спадна с около 4% през февруари, докато широкият S&P500 и по-тесният Dow Jones спаднаха съответно с 1,4% и 1,6% (в USD). Основните притеснения на инвеститорите дойдоха от някои по-слаби икономически данни, но най-вече от опасенията за потенциалното въздействие на търговските мита на Тръмп върху икономиката на САЩ. Пазарите показаха ясно изразено предпочитание към не-рисковите активи – акциите на компаниите от сектора на Защитното потребление (стоки от първа необходимост) оглавиха печелившите за месеца.

От друга страна, секторите, които пострадаха най-много, бяха Информационните технологии, наред с Цикличното потребление и Комуникациите. Особено лош беше спадът на акциите на т.нар. великолепна седморка (Mag7) - особено на тези, подхранвани от възхода на изкуствения интелект – тъй като инвеститорите поставиха под въпрос дали са оправдани високите очаквания за печалба и скъпите оценки. Цената на акцията на NVIDIA спадна с 8,5% за един ден след като нетърпеливо очакваният отчет на производителя на чипове разкри, че компанията отново надминава очакванията на анализаторите, но това беше най-малкият размер на „надминаване“ на печалбата за последните осем тримесечия. Друг забележителен губещ от Mag7 беше Tesla, тъй като отчетът разкри намаляващи продажби в Европа – акциите се сринаха тази година (-27,5% от началото на годината), заличавайки всички печалби, които постигнаха след президентската победа на Доналд Тръмп през ноември миналата година. Данните за инфлацията разпалиха известни опасения за състоянието на потребителите в САЩ.

Предпочитаният от Фед измерител на инфлацията – индексът на разходите за лично потребление (PCE) – показа, че цените са се повишили с 2,6% на годишна база (спад от 2,9%), което все още е над дългосрочната цел на Фед от 2%. В доклада бе отбелязано също, че макар личните доходи да нарастват с 0,9% през януари, разходите се свиват, което е знак, че потребителите може би стават по-предпазливи в условията на продължаваща инфлация и несигурност. Всъщност, индексът на американското потребителско доверие внезапно спадна през февруари (от 105,0 до 98,3) – най-резкия месечен спад от почти четири години насам. Още по-тревожно е, че компонентът на индекса за очакванията – който измерва възгледите на потребителите за личните им доходи, бизнеса и пазара на труда – спадна под 80, което може да е показателно за предстояща рецесия. Икономиката на САЩ все още изглежда устойчива – през четвъртото тримесечие на 2024 г. тя нарасна с годишен темп от 2,3%, но може би вече се появяват някои пукнатини: докладът за заетостта показа, че през януари са добавени едва 125 000 работни места - значително под 307 000 през предходния месец и под очакванията за 170 000. Става ясно, че търговската война на Тръмп и налагането на мита дори на приятелски настроени търговски партньори започва да тревожи потребителите – той заплаши да наложи 25% мита върху всички стоки от ЕС и заяви, че митата върху канадски и мексикански стоки ще влязат в сила в началото на март (след едномесечно отлагане). Подобно на повечето изявления на този президент, не беше ясно дали заплахата му е реална или е просто тактика за водене на преговори с цел получаване на по-ниски мита за американския износ.

След като нивото на несигурност се повиши до нови висоти, бележките от заседанието на Фед разкриха, че няма да има повече понижения на лихвите, докато не се види "по-нататъшен напредък по отношение на инфлацията" (Фед запази лихвите без промяна през януари). Песимизмът по отношение на икономиката можеше да се види и на пазарите с фиксиран доход. Тъй като инвеститорите ясно се насочиха към по-ниско рискови активи, щатските ДЦК генерираха положителна доходност във всички сегменти. Опасенията във връзка с някои разочароващи икономически данни накараха доходността на ДЦК на САЩ да спадне до най-ниските си нива от близо три месеца. Доходността на 10-годишните американски ДЦК приключи февруари на равнище 4,2%, спрямо неотдавнашния връх от 4,8% в средата на януари. В края на месеца доходността на 2-годишните ДЦК достигна 3,99%, като наклонът на кривата на доходността се запази нормален (а не обратен).

Пазарът в Европа

Европейските акции продължиха да се представят силно през февруари. В местна валута паневропейският индекс STOXX Europe 600 приключи месеца с 3,3% ръст, като отбеляза най-дългата си серия от седмични повишения (10 поредни) от повече от 12 години. Резултатите по континенталните фондови борси бяха разнопосочни: основните индекси в Германия, Италия и Великобритания се повишиха, докато например френският индекс CAC40 спадна. Несигурността около търговската политика на САЩ тегнеше над континента, но добрите резултати на компаниите и ръстът на акциите в отбранителната промишленост помогнаха за преодоляването ѝ. Най-добре представилият се сектор отново беше Финансовият, особено банките, които продължават да показват стабилни корпоративни печалби и възвръщаемост на собствения капитал, изпреварваща американските им аналози. Другите най-добре представили се сектори бяха Комуникациите и Промишлеността, като в последната значително скочиха акциите на компаниите от отбранителния комплекс. Преговорите и вероятността за прекратяване на огъня в Украйна се засилиха, но промяната в приоритетите на НАТО и дистанцираната реторика на Тръмп показаха, че европейските правителства ще трябва да увеличат военното производство и разходите. Подновяването на фокуса върху вътрешното производство стимулира европейските акции от отбраната, а тяхната индустриална група отбеляза 9,3% ръст през февруари (в евро). От друга страна, най-слабо представилите се в Европа през месеца бяха секторите Информационни технологии и Здравеопазване.

Политиката бе основна тема през месеца, не само заради напрегнатите срещи между европейските лидери и администрацията на Тръмп, но и заради важни избори по континента. В Германия, както се очакваше, спечелиха християндемократите (ХДС), но тревожно е, че крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) остана втора. На икономическия фронт новините бяха по-обнадеждаващи. Индексът на мениджърите по покупките (PMI) показа, че бизнес активността в Еврозоната продължава да се подобрява, макар и бавно. Съставният PMI (за производството и услугите) беше 50,2 през февруари, като остана в зоната на растежа(показание под 50 означава свиване). Картината на инфлацията беше смесена – тя се задържа стабилна в сравнение с миналия месец в Германия (над очакванията) и Италия (под очакванията). Във Франция инфлацията спадна до 0,9% (от 1,8%), което е четиригодишно дъно. Същевременно изчисленията на БВП показаха, че икономиките на Германия и Франция са се свили през последното тримесечие на миналата година (съответно с 0,2% и 0,1%). Акциите в Обединеното кралство също поскъпнаха през февруари, водени от „военните“ компании, както и от големите банки и фармацевтични компании. Английската централна банка намали лихвените проценти с 25 б.т., въпреки че инфлацията, според индекса на потребителските цени (ИПЦ) през януари скочи до 3% (от 2,5%) – което е най-високото равнище от почти една година.

Други данни показаха, че Обединеното кралство едва е избегнало техническа рецесия в края на 2024 г., което развали инвестиционните нагласи, въпреки че засега страната е пощадена от американските мита. Пазарите на фиксирана доход също бяха засегнати от политическите сътресения. Европейските държавни облигации се представиха по-слабо от американските ДЦК през месеца – нарастващата увереност в прекратяването на огъня между Русия и Украйна засили надеждите за растеж, и доходността на европейските ДЦК спадна по-малко, отколкото в САЩ. Европейските корпоративни облигации се представиха по-добре (отколкото американските), като спредовете останаха непроменени, подкрепени от силните корпоративни фундаменти. Ръстът на цените на ДЦК беше отчасти ограничен и от опасенията за потенциално увеличаване на държавните дългове за покриване на разходите за отбрана. Така спредовете на държавните облигации също се промениха незначително през февруари, а италианските облигации с по-висока доходност (10-годишните - 3,5%) изпревариха германските бундове (10-годишните - 2,4%) като възвращаемост за месеца.

Пазарът в САЩ

Американските пазари на акции бяха подкрепени през януари от оптимистичния импулс, породен от президентската победа на Доналд Тръмп, както и от сезона на корпоративните печалби, който започна положително. Индексът S&P500 се повиши с 2,7% през месеца, тъй като икономиката продължи да показва признаци на сила – данните за заетите извън селското стопанство разкриха силен пазар на труда в САЩ, като през декември са били добавени 256 000 работни места (над очакванията), а през последното тримесечие БВП на САЩ е нараснал с 2,3% за година. Базисната инфлация (която изключва волатилните цени на храните и енергията) се понижи до 3,2% (от 3,3%), но Фед запази лихвите непроменени. След като на предишните си три заседания Фед намали лихвените проценти с общо 100 б.т., сега той сигнализира, че е възможно скоро да няма нови намаления, тъй като трябва да се прецени инфлационния ефект от политиките на Тръмп – очаква се повечето от намеренията на новия президент за намаляване на данъците, повишаване на митата и борба с нелегалната имиграция да стимулират инфлацията.

В края на месеца пазарите бяха разтревожени от китайската компания DeepSeek, която заяви, че е обучила своя генеративен модел на изкуствен интелект на много по-ниска цена от сравнимите пазарни лидери със сходни резултати. Акциите на компаниите, свързани с ИИ, рязко спаднаха, тъй като необходимостта от огромни инвестиции в усъвършенствани чипове и центрове за данни за ИИ бе веднага поставена под въпрос. Nvidia, най-големият компонент на индекса S&P500, загуби 600 млрд. щатски долара от пазарната си капитализация на 27 януари, което беше най-голямото еднодневно „заличаване на стойност“ в историята на акциите изобщо. Така, силната концентрация в технологии на американските акции навреди на цялостното им представяне – секторът на ИТ беше единственият „на червено“, докато всички останали сектори се повишиха. Комуникациите, Здравеопазването и Финансите бяха сред основните печеливши.

На пазарите за фиксиран доход в САЩ спредовете на корпоративните кредити от инвестиционен клас продължиха да се колебаят близо до най-тесните си нива от няколко десетилетия насам. (кредитните спредове са разликата в доходността на корпоративните облигации и безрисковите ДЦК; те отразяват допълнителния риск, който инвеститорите поемат, когато кредитират бизнеси в сравнение с държави). През първите две седмици на януари доходността на американските ДЦК се повиши поради очакванията на инвеститорите, че завръщането на Тръмп на власт ще доведе до по-големи бюджетни дефицити. Впоследствие обаче облигациите поскъпнаха поради благоприятните данни за инфлацията през декември и разпродажбата на акциите, свързани с ИИ. Като цяло държавните облигации на САЩ донесоха 0,5% възвращаемост за месеца.

Пазарът в Европа

През януари европейските акции отбелязаха силен ръст, като значително изпревариха другите развити региони – през месеца водещият европейски индекс Stoxx600 се повиши с 6,3% (в EUR). Старият континент се възползва от ротацията извън американските технологични акции, както и от отслабването на притесненията относно бъдещите търговски мита със САЩ, тъй като Китай, Канада и Мексико бяха непосредствените първи цели. Данните на Евростат показаха, че икономиката на еврозоната е била в стагнация през четвъртото тримесечие, с което годишният ръст на БВП на региона за 2024 г. възлиза на 0,9%. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) обаче премина на ниво за експанзия – съставният PMI индекс се повиши до 50,2 през януари спрямо 49,6 преди това, тъй като свиването в производството намаля (показание над 50 означава растеж; под 50 – свиване). Същевременно продажбите на дребно достигнаха ръст от 1,2% на годишна база за ноември, отбелязвайки пети пореден месец на растеж. ЕЦБ очаквано намали лихвените проценти с 25 б.т. и предупреди, че икономическите рискове остават силни, предвид потенциалното бъдещо търговско напрежение с Америка и слабото потребителско доверие на стария континент.

Сред борсовите сектори най-добре представилите се през месеца бяха Здравеопазване и Финанси, особено банките. В сектора на Информационните Технологии акциите на производителите на оборудване за чипове претърпяха спад в отговор на новините за DeepSeek, но все пак се повишиха за месеца. Акциите на софтуерните компании се представиха силно, както и секторът на Цикличното потребление, подкрепен от подобрените макроикономически данни на континента. Британските акции също се представиха отлично, като индексът FTSE100 нарасна с 6,1% (в GBP) – рязкото обезценяване на лирата подпомогна британския пазар, тъй като приблизително три четвърти от приходите на индекса се реализират в чужбина.

Европейските държавни облигации също претърпяха колебания предвид изгледите за икономически растеж, съчетани с малко по-висока обща инфлация – стойността за януари се покачи до 2,5% на годишна база (от 2,4%). При положение че ДЦК на Италия, Франция и Испания до голяма степен останаха без промяна през месеца, германските Бундове загубиха по-забележимите 0,4% – инвеститорите се притесниха от евентуална реформа за премахване тавана на дълга и по-големи фискални стимули след предстоящите федерални избори през февруари.

В Обединеното кралство, нарастващите опасения за състоянието на публичните финанси, съчетани със засилените опасения за стагфлация, за кратко изтласкаха доходността на 10-годишните Гилтове до най-високото им равнище от 2008 г. насам. Въпреки това по-ниската от очакваното инфлация за декември в Обединеното кралство успокои пазарите и до края на месеца доходността на ДЦК спадна, така че Великобритания се превърна в най-добре представящия се регион на облигации в световен мащаб през месеца.