Преглед на фондовите пазари

юни 2025

Бутони

Икона свят

Общ преглед

Флаг САЩ

Пазарът в САЩ

Флаг Европейски съюз

Пазарът в Европа

Флаг България

Българска Фондова Борса

 

Информация за пазарите

Икона - Свят

Общ преглед на пазара

През юни се запази възходящата инерция на световните пазари на акции, тъй като устойчивите икономически данни и продължаващото облекчаване на паричната политика от страна на някои централни банки засилиха доверието на инвеститорите. Индексът MSCI All Country World Equity нарасна с 4,4% (в USD) през юни, като повечето основни регионални пазари допринесоха за продължаващото възстановяване. Международните акции от развитите пазари (Европа и Азия) отново изпревариха американските благодарение на валутния ефект и успокояващите сигнали от централните банки. През второто тримесечие глобалният индекс нарасна с 11% (най-големият му тримесечен прираст за последните пет години), но пътят му беше потресаващ, отбелязвайки спад от над 13% в рамките на няколко дни след "деня на освобождението" на Тръмп, последван от ръст от 24% през последните 10 седмици на тримесечието. Компаниите в САЩ продължиха да отчитат сравнително високи корпоративни печалби за първото тримесечие, а солидните икономически данни позволиха на много борсови индекси там да достигнат рекордни стойности. Темата с изкуствения интелект продължи инерцията си от май, и технологичните акции водеха пазара по ръст.

През юни щатският долар продължи да отслабва и вече е спаднал с над 10% през 2025 г. спрямо кошница от валути – най-лошото му начало на годината от 1973 г. досега. Европейските пазари изпитваха затруднения през юни, като повечето национални пазари отбелязаха незначителни загуби в местна валута. Оптимизмът, че фискалните стимули и реформите ще стимулират растежа, бе помрачен от някои разочароващи корпоративни печалби. ЕЦБ очаквано понижи лихвените проценти през юни, но въпреки това потребителските и бизнес нагласите се понижиха. На азиатските капиталови пазари се наблюдаваше разнообразно представяне: Япония и Китай отбелязаха известен напредък през месеца въпреки несигурността по отношение на тарифната политика на САЩ, докато Тайван и Южна Корея останаха отличници (с ръст от над 9% през юни), продължавайки да се възползват от нарастващото глобално търсене на чипове и технологии, свързани с изкуствения интелект.

През месеца напрежението между Израел и Иран рязко ескалира, достигайки кулминацията си в средата на юни с въздушни удари, които за кратко разтърсиха световните пазари. Цените на суровия петрол тип "Брент" се повишиха с над 7% в рамките на деня поради заплахата, че Иран може да затвори Ормузкия проток: тесен воден път, който е най-стратегически важната точка за транспортиране на петрол в света, тъй като през него преминава приблизително 30% от световното производство на петрол и газ. В рамките на деня петролът достигна връх от над 80 долара за барел, след което отстъпи до 67-68 долара, тъй като слабият отговор на Иран и прекратяването на огъня намалиха опасенията за доставките. Въпреки геополитическото изостряне настроенията на инвеститорите в Израел се подобриха, като индексът на акциите Tel Aviv 125 нарасна с почти 11% през месеца (в собствена валута), отразявайки увереност за регионалната сигурност. Данните за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) се повишиха леко през юни, като нараснаха от 49,4 на 49,5, сигнализирайки за бавно, но стабилно подобряване на настроенията в световното производство. Волатилността остана слаба – индексът VIX се понижи през юни – подчертавайки спокойствието, обхванало пазарите на акции.

Акциите на компаниите от сектора на информационните технологии и телекомуникациите бяха водещи на пазара, докато тези на потребителските стоки и недвижимите имоти изостанаха. Рекапитулацията на първата половина на 2025 г. показва, че акциите с голяма пазарна капитализация в САЩ са нараснали с около 6% въпреки цялата волатилност около „Деня на освобождението“, но значително изостават от 20% възвръщаемост, отчетена от международните акции на развитите пазари (в USD), което се дължи на обявяването на стимулиращи политики в Европа и поевтиняването на щатския долар. Влиянието на отслабващия долар се вижда ясно на пазарите на фиксиран доход. Индексът Bloomberg Global Aggregate Bond нарасна с 0,88% през юни поради спадащата доходност на основните пазари на облигации (доходността на облигациите се движи обратно на цените на облигациите). По-меките данни за инфлацията и признаците за забавяне на икономическия растеж накараха инвеститорите да очакват понижаване на лихвените проценти от централните банки – Федералният резерв (Фед) на САЩ остана в режим на изчакване, но Европейската централна банка (ЕЦБ) намали лихвените проценти през юни отново. Промяната в инвеститорските очаквания подкрепи цените както на държавните, така и на корпоративните облигации в световен мащаб.

По-слабият щатски долар и стабилното търсене на висококачествени облигации допринесоха за положителното представяне на европейските ДЦК и през тримесечието те изпревариха американските си аналози. Кривите на доходност на всички основни пазари на ДЦК увеличиха наклона си (т.е. доходността се повиши сравнително повече при облигациите с по-дълъг срок). В САЩ това бе предизвикано и от опасенията за дългосрочната устойчивост на американския дълг, тъй като се смяташе, че одобреният от Камарата на представителите през юни „Голям красив законопроект“ ("Big Beautiful Bill") ще влоши положението с американския дълг. Агенцията за кредитен рейтинг Moody's наблегна на нарасналата тежест на финансирането на бюджетния дефицит на правителството на САЩ, и намали рейтинга на страната с една степен. Тя беше последната от трите големи рейтингови агенции, която лиши САЩ от безупречния им кредитен рейтинг.

Финансови пазари - свят
 
section icon

Пазарът в САЩ

Пазарите на акции в САЩ продължиха впечатляващия си обрат през юни, въпреки че темпът на нарастване се забави донякъде след силното рали през май. Широкият индекс S&P500 се повиши с почти 5%, а технологичният Nasdaq100 добави над 6%, като и двата индекса достигнаха нови исторически върхове през месеца. Тарифите останаха в центъра на вниманието на инвеститорите през юни, въпреки че голяма част от първоначалното безпокойство се разсея, тъй като продължаващите преговори разкриха потенциално много по-благоприятни нива на тарифите, отколкото първоначално бяха опасенията. Комбинацията от възстановено доверие на инвеститорите и силен сезон на приходите помогнаха за стимулиране на акциите на технологичните компании с голяма пазарна капитализация. След като през първото тримесечие на 2025 г. се представиха по-слабо, "Великолепната седморка" постигна добра доходност през второто, като надмина останалата част от S&P500 с 14%. Акциите в САЩ бяха подкрепени и от корпоративните печалби за първото тримесечие, които като цяло бяха стабилни и това разшири ралито. Най-голям ръст през месеца реализираха растежни и циклични компании, като технологиите и енергетиката, а дефанзивните сектори, като комуналните услуги и потребителските стоки, се представиха по-слабо. Докато технологиите бяха подкрепени от продължаващия ентусиазъм около изкуствения интелект и силното търсене на чипове, енергетиката беше стимулирана от краткотрайното покачване на цените на петрола, предизвикано от внезапната ирано-израелска война.

Макар че конфликтът предизвика значителна геополитическа нестабилност, реакцията на пазарите беше приглушена. След намесата на САЩ на 22 юни и след съобщението на ОПЕК за увеличаване на производството, цените на петрола отново се установиха под 70 щатски долара за барел суров петрол тип "Брент". Макроикономическата обстановка в САЩ остана като цяло благоприятна, с някои пукнатини: безработицата се задържа стабилна (на равнище 4,2%), но растежът на заплатите леко се забави; индексът на потребителските цени (CPI) показа, че годишната инфлация е под очакванията на анализаторите (от 2,5%), но се повиши незначително спрямо предходния месец (на 2,4% от 2,3%). И така, на заседанието си през юни Федералният резерв остави лихвените проценти непроменени, но спомена за възможно намаляване на лихвите през септември.

На пазарите с фиксиран доход фокусът започна да се насочва от паричната политика, тъй като Фед не е сигурен за скорошно намаляване на лихвите, към фискалната политика и какво би означавало това за устойчивостта на дълга. Пазарите размишляваха върху последиците от "Големия красив законопроект" на Тръмп – оценено бе, че той ще влоши състоянието на държавния дълг на САЩ, тъй като може да добави към федералната задлъжнялост между USD 3 и 5 трлн. през следващите 10 години (преди да се отчетат евентуалните компенсации от мита). Законопроектът удължава предишните данъчни намаления, увеличава разходите за отбрана и съкращава разходите за програми като Medicaid (здравеопазване за бедни). Тъй като лихвените плащания на правителството вече надхвърлят 1 трилион щатски долара годишно, бяха изразени опасения относно устойчивостта на бъдещите държавни финанси. В резултат на това доходността на важните 30-годишни американски ДЦК се повиши с 20 б.т. през тримесечието, което направи кривата на доходностите още по-стръмна.

 
section icon

Пазарът в Европа

Юни се оказа труден месец за европейските капиталови пазари поради подновеното търговско напрежение със САЩ. Ескалацията на тарифите на президента Тръмп, заплашваща с мита до 50 % върху ключови експортни стоки от ЕС като автомобили, стомана и фармацевтични продукти, помрачи перспективите пред икономическата обстановка в региона. Въпреки, че в крайна сметка ЕС договори отсрочка и прие базово мито от 10% като основа за по-нататъшни преговори, несигурността предизвика нестабилност на пазарите, особено в експортно ориентираните сектори. Индексът STOXX Europe600 завърши месеца с понижение от приблизително 1,3%, което отразяваше предпазливото настроение на инвеститорите.

Германският индекс DAX загуби близо 0,4%, тъй като натежаха притесненията относно експозицията на промишлеността към американските мита. Много национални фондови борси също регистрираха загуби за месеца, макар и малки. Освен външната търговия, геополитическите фактори също допринесоха за безпокойството на пазара. Нарастващото напрежение между Израел и Иран за кратко повиши цените на петрола, подкрепяйки енергийните акции – но и подхранвайки опасенията за инфлацията в Европа. Най-лошо представилите се отрасли през юни бяха автомобилната индустрия и търговията на дребно – и двата със спад от около 2%; слабо се представиха потребителските услуги и здравеопазването. За тримесечието обаче промишлеността бе начело в поскъпването на акциите, движена главно от акциите в областта на отбраната.

Споразумението на срещата на върха на НАТО, че страните ще увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, превърна акциите на европейските отбранителни компании в една от най-добре представящите се глобални инвестиционни теми тази година. Индексите на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната останаха слаби, като производството все още не расте. Инфлацията продължи да намалява – данните за индекса на потребителските цени (CPI) за май показаха, че цените са само с 1,9% по-високи спрямо година по-рано, забавяйки се от 2,2% през предходния месец. ЕЦБ намали очаквано лихвите, подчертавайки зависимостта от данните в условията на разнопосочни макроикономически сигнали. При положение че депозитната лихва на ЕЦБ вече е 2%, председателят Лагард посочи, че ЕЦБ може би се приближава към края на цикъла на лихвени намаления. Британският борсов индекс FTSE100 беше по-устойчив, но все пак се понижи поради продължаващия инфлационен натиск и политическия шум около фискалната политика на острова.

Подобно на Фед, и Английската централна банка (АЦБ) запази лихвените проценти без промяна през юни. В цяла Европа пазарите с фиксиран доход останаха чувствителни, както към вътрешнополитическите събития, така и към глобалните перспективи за лихвите. Доходността на германските Бундове леко се повиши до 2,6% като цяло, отразявайки стабилните икономически данни и намалената рискова премия на основните европейски пазари. Доходността на италианските ДЦК остана повишена, отразявайки опасенията за устойчивостта на дълга и бавната скорост на реформите, въпреки че спредовете спрямо Бундовете се свиха донякъде.

 
Флаг България

Представяне на българския пазар

Българският фондов пазар отбеляза по-умерен растеж в сравнение с рязкото покачване през м. май. Най-голямата новина за месеца бе, че на 4 юни Европейската комисия и ЕЦБ потвърдиха, че България изпълнява всички конвергентни критерии и може да приеме еврото, считано от 1 януари 2026 г. Представителния индекс SOFIX продължи възхода си с още 2.6% за месеца, достигайки нов исторически връх (вече +15% от началото на годината) и потвърждавайки позитивната тенденция. Широкият индекс BGBX40 също се повиши с малко над 1%, а индексът за малки компании beamX направо избухна с 11% ръст. Енергийният холдинг Петрол АД бе най-добре представилата се компания за месеца, с повишение 10,3%, докато с най-лоша доходност бе компанията за недвижими имоти Браво Пропърти Фонд АД, чиято цена спадна с близо 10%.

На 12 юни Българската фондова борса и Централният депозитар проведоха 11-тото издание на „Деня на акциите“, в което участваха 26 инвестиционни посредници и банки. Събитието реализира рекорден оборот от 7 млн. лева и 999 сделки – почти четири пъти над средното дневно ниво за последната година. През месеца имаше и едно първично публично предлагане – младата компания за електролиза на водород „Грийн Иновейшън“ АД (Hydrogenera) набра успешно на основния пазар на БФБ 8 млн. лева.

Финансови пазари - България
 

Информация за създателя

Иван Димитров, Главен инвестиционен стратег в ОББ Асет Мениджмънт

Архив

Архив май 2025

Икона - Свят

Общ преглед на пазара

През май световните пазари на акции отбелязаха силен ръст, след като паническото разпродаване през април отстъпи място на нов оптимизъм. Индексът MSCI All Country World Equity се повиши с 5,5% (в USD), като почти всички основни регионални пазари участваха във възхода. За пореден път международните акции, особено акциите с голяма пазарна капитализация на развитите пазари, се представиха по-добре от американските си аналози. Месецът започна с вълна от облекчение, след като администрацията на САЩ обяви 90-дневно спиране на митата, заявени в "Деня на освобождението" в началото на април. Това отлагане даде възможност за преговори с ключови търговски партньори (най-вече с Европейския съюз и Китай) и спомогна за намаляване на опасенията за бъдеща рецесия, предизвикана от външната търговия. С разсейването на страховете, апетитът на инвеститорите за риск се завърна с пълна сила. Американските акции се повишиха рязко, подкрепени от силните корпоративни печалби, докато по-слабият щатски долар осигури допълнителен попътен вятър за международните и развиващите се пазари.

Завръщането на спокойствието се видя и при VIX (индекс на волатилността), който спадна от априлските си върхове от 60 до под 20 към края на месеца. Европейските пазари също се радваха на силен май, като всеки национален пазар завърши на положителна територия. Данните за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) бяха ревизирани нагоре, отбелязвайки трети пореден месец на подобряване на производствените показатели на Стария континент. Азиатските капиталови пазари също се представиха силно през май: Японският TOPIX нарасна с 5,1% (в JPY), подпомогнат от добрите печалби и стабилната йена.

Изключение направиха китайските акции, чието представяне през май беше по-слабо, но пазарите в Тайван и Южна Корея наистина блеснаха, като отбелязаха ръст от съответно 12,5% и 7,8% (в местни валути), благодарение на нарастващото търсене на компютърни чипове и друго оборудване, свързано с изкуствения интелект. По този начин акциите на информационните технологии и промишлеността бяха водещи за пазара през месеца, докато акциите от здравеопазването и недвижимите имоти поизостанаха. Като цяло акциите с по-висока бета (по-волатилните) се представиха по-добре глобално. Акциите с малка пазарна капитализация също имаха добър месец.

Световните пазари на облигации също имаха донякъде волатилен месец, но като цяло завършиха май със скромни промени. Държавният дълг на САЩ загуби звездния си кредитен рейтинг, когато Moody's го понижи с една степен от най-високото ниво ААА. Пазарите почти не реагираха, защото този ход не беше изненада, тъй като просто съвпадна най-сетне с рейтинга даден от другите две водещи агенции. Макар че намаляването на търговското напрежение между Китай и САЩ облекчи опасенията за рецесия в САЩ, фокусът на пазара бързо се пренасочи към притеснения за фискалната устойчивост на САЩ – "големият, красив" данъчен законопроект, представен от Доналд Тръмп, се възприе като влошаващ състоянието на американския бюджет (и дълг), което доведе до повишаване на доходността на дългосрочните ДЦК (доходността на облигациите се движи обратно пропорционално на цените им).

В сравнение с това европейските пазари на държавни облигации имаха много по-добър месец, особено тези в периферията. На основните пазари - като Германия - се наблюдаваше слабо повишение на доходността. Периферните пазари се представиха по-добре, защото се възползваха от успокоителния тон на Европейската централна банка (ЕЦБ) и от свиването на спредовете над германските облигации. Индексът Bloomberg Global Aggregate Bond спадна с 0,4% (в USD); рисковите облигации с по-ниско качество (high-yield) се представиха значително по-добре за месеца.

Финансови пазари - свят
 
section icon

Пазарът в САЩ

През май пазарите на акции в САЩ бяха едни от най-добре представилите се развити пазари. Основните американски борсови индекси постигнаха силни положителни резултати - технологичният NASDAQ завърши с около 9% ръст за месеца, изплувайки от територията на мечи пазар, а широкият S&P500 нарасна с над 6%, записвайки най-доброто си представяне за м. май от 1990 г. досега. Водачи на пазара бяха предимно цикличните сектори (промишленост и циклично потребление), които бяха силно разпродадени по време на априлския спад. Най-силни ръстове показаха акциите, свързани с изкуствения интелект, които бяха пък най-силно засегнати през април – така технологичните акции оглавиха пазара с повече от 10% месечна възвръщаемост за сектора. От друга страна, секторите Енергетика и Здравеопазване продължиха да се представят по-слабо, тъй като енергийният сектор остана под натиска на по-ниските цени на петрола, а акциите в сектора на здравеопазването бяха повлечени надолу от продължаващата политическа несигурност, свързана с наскоро обявената от президента Тръмп реформа на ценообразуването на лекарствата. Интересно е, че след почти изцяло отчетените корпоративни резултати в САЩ за първото тримесечие на 2025 г. сектор Здравеопазване отбеляза 43% ръст на печалбите, което е най-високото ниво сред всички 11 сектора. Средно компаниите в S&P500 са отбелязали ръст на печалбата от почти 13% спрямо година по-рано, което е два пъти повече от очакванията на анализаторите, и второ поредно тримесечие на двуцифрен ръст на нетната печалба. Макроикономическата обстановка в САЩ остава като цяло благоприятна.

Пазарът на труда продължи да проявява забележителна устойчивост, каторавнището на безработица се задържа близо до многогодишните ниски равнища, а ръстът на заплащането поддържа стабилен темп. Инфлационният натиск остана основния проблем за Федералния резерв (Фед). Макар че основният индекс на потребителските цени (CPI) показа допълнителни признаци за успокоение (през април инфлацията се понижи за трети пореден месец до 2,3%), инфлацията при услугите и разходите за труд на компаниите останаха високи. Пазарите бяха разколебани за евентуално бъдещо намаляване на лихвените проценти от страна на Фед и понастоящем оценяват две до три намаления с по ¼% до края на годината, в зависимост от силата на постъпващите данни. Междувременно понижаването на кредитния рейтинг на държавния дълг на САЩ от Moody's през май послужи като отрезвяващо напомняне за влошаващите се фискални перспективи на Америка. В "големия, красив законопроект" на Тръмп (одобрен от Камарата на представителите само с 1 глас) се предлага увеличаване на разходите за отбрана, удължаване на предишните данъчни намаления и допълнително съкращаване на разходите по някои програми (като напр. Medicaid, за здравеопазване на по-бедните). Инвеститорите се опасяваха, че законопроектът ще увеличи бюджетния дефицит и дълга на САЩ.

Понижаването на кредитния рейтинг предизвика краткотрайна разпродажба на ДЦК с по-дълъг матуритет, което направи кривата на доходностите в САЩ по-стръмна, тъй като при по-късите матуритети отразиха забавяне на растежа (дори рецесия), а по-дългите – нарастване на опасенията, свързани с дълга, и по-висока инфлация. Въпреки подобрените перспективи за по-високи лихвени проценти за по-дълго време, щатският долар остана без промяна през месеца. Доходността на щатските ДЦК като цяло се повиши през месеца: доходността на важните 10-годишни ДЦК се търгуваше в широк диапазон, като в средата на май достигна най-високата си стойност от 4,5%, а в края на месеца спадна до 4,3%.

 
section icon

Пазарът в Европа

Европейските пазари на акции записаха силни печалби през май, подкрепени от разсейването на опасенията за тарифите на САЩ и подобряването на макроикономическите данни. Първоначално президентът Тръмп заплаши с 50 % мита за ЕС, считано от 1 юни, но впоследствие срокът беше договорен за 9 юли. В началото, акциите се понижиха на фона на тарифната заплаха, но по-късно се възстановиха. Индексът STOXX Europe 600 се повиши с 4% през май (в EUR), като германските и френските акции бяха водещи в увеличението. Сред най-добре представилите се сектори бяха промишлеността, информационните технологии и финансите, докато секторът на здравеопазването изостана.

Германският борсов индекс DAX нарасна с 6,7% през месеца, подкрепен от по-силния от очаквания ръст на БВП от 0,2% през първото тримесечие и нарастването на поръчките в производството. В допълнение към благоприятното отлагане на американските мита, Европейската централна банка (ЕЦБ) намали депозитната си лихва с 0,25% до 2,25%, позовавайки се на прогнози за отслабващ растеж. Комбинираният PMI индекс в еврозоната спадна до 49,5 пункта (шестмесечно дъно), като активността в сферата на услугите отслабна, а производството продължи да е в застой (показание под 50 означава свиване). Въпреки това, очакванията за понижаване на лихвите допринесе за стабилизиране на финансовите пазари. В Обединеното кралство борсовият индекс FTSE100 нарасна с 3,3% през май (в GBP), изоставайки от континенталните пазари, тъй като инфлацията остана по-упорита (инфлацията скочи до 3,6%, което е 15-месечен връх), а Английската централна банка (АЦБ) изрази опасения. Освен това големите фармацевтични компании от Острова бяха подложени на натиск след промените на Тръмп за ценообразуване на лекарствата, които застрашават приходите им от продажби в САЩ.

От друга страна, Обединеното кралство и ЕС постигнаха споразумение за "рестартиране" на отношенията и задълбочаване на връзките след Брекзит. Сделката обхваща пакт за отбрана и сигурност, урежда права за риболов и премахване на административните пречки за износа на селскостопански продукти. Европейските пазари с фиксирана доход бяха по-стабилни, особено в периферията. На централните пазари – като Германия и Франция – се наблюдаваха само малки повишения на доходността. Подобрените перспективи на ЕЦБ се отразиха благоприятно на периферните държавни облигации (Италия, Испания), чиито кредитни спредове спрямо германските облигации се свиха.

Доходността на 10-годишните италиански ДЦК всъщност дори леко се понижи през месеца. Британските ДЦК не бяха пощадени и тяхната доходност се повиши през май, отразявайки вероятността за по-висока инфлация и влошените фискални перспективи, които ограничават възможностите на АЦБ за бъдещо намаляване на лихвите.

 
Флаг България

Представяне на българския пазар

Акциите на Българската фондова борса донесоха изключителна радост на инвеститорите през май месец. Представителният индекс SOFIX „избухна“ с доходност от близо 13%, след като някои от най-големите имена в него се повишиха значително за месеца – само две компании от състава му завършиха негативно, а общо 13 компании бяха с положителна доходност. Възходът по европейските пазари се предаде и на родната борса и широкият индекс BGBX40 приключи месеца със зашеметяващите 9,3% ръст!

През май бе проведена и поредна среща с компаниите-участници в програмата BeamUp Lab, насочена към малки и средни предприятия, с интерес към листване на публичните пазари. Домакин на срещата бе Българската Банка за Развитие (ББР), като акцент бе възможността за дялово финансиране на старт-ъпи и начинаещи бизнеси. След приключване на търговията за месеца, сред индивидуалните имена се открои акцията на българският технологичен шампион Шелли Груп АД, която се повиши с 38,5%, докато сред тези с най-лошо представяне бе производителят на метални опаковки Булметал АД, чиято цена спадна с 8,2% през май.

Финансови пазари - България
 

Архив април 2025

Икона - Свят

Общ преглед на пазара

Април беше най-драматичният месец за световните акции през 2025 г. досега. Индексът MSCI All-Country World Equity завърши месеца със скромен ръст от 0,8% (в USD), но това не отразява бурното развитие, през което премина – в един момент индексът беше потънал с почти 13% от края на март, за да се възстанови почти напълно до края на април. Причината за цялата тази епохална волатилност беше търговската "ядрена бомба", която Доналд Тръмп хвърли в началото на месеца, обявявайки на 2 април свирепи мита за всички държави, с които САЩ търгуват. „Реципрочните“ мита, наложени на множество държави, бяха по-широкообхватни и по-жестоки, отколкото очакваха повечето анализатори, като варираха в диапазона от 10% универсална минимална ставка върху всички вносни стоки до 145% върху повечето китайски стоки (или дори до 3521% върху вноса на слънчеви панели от Камбоджа). Американският президент го нарече "Ден на освобождението", или денят, в който администрацията му твърди, че освобождава американската индустрия от нелоялните търговски практики на останалия свят – но изглежда, че той най-вече „освободи“ инвеститорите от доста печалби на фондовия пазар. Пазарната волатилност се изстреля нагоре, тъй като несигурността за евентуалното въздействие на новите драконовски американски мита върху бъдещата инфлация (повишавайки я) и икономическия растеж (потискайки го) достигна своя връх – и американските акции понесоха силен удар. За два дни в началото на април S&P500 изгуби над 9%, а VIX (измерител на пазарната волатилност) скочи до 60 пункта – най-високото ниво от Ковид-19 пандемията досега. Златото достигна нов исторически връх, тъй като инвеститорите потърсиха убежище от инфлационните си страхове и общата несигурност.

Щатският долар продължи да отслабва: спрямо кошница от валути той се понижи с 4% за месеца и вече е с над 8% по-слаб от началото на годината, което влоши представянето на американските акции за инвеститорите извън САЩ. Всъщност международните акции продължиха да се представят по-добре от американските и това помогна да се компенсира спадът на американските акции в портфейлите с глобална диверсификация. Акциите на развитите пазари се представиха най-добре през месеца благодарение на все по-стимулиращите политики в Европа, включително по-големи фискални разходи за превъоръжаване, и намаляването на лихвения процент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Правителството на Китай също обяви допълнителни стимули, но търговското напрежение със САЩ натежа върху доходността от акциите.

През първите четири месеца на годината международните акции с голяма пазарна капитализация на развитите пазари надминаха по доходност акциите на големи компании от САЩ с разлика от над 15%, което не се е случвало от 1993 г. Всички сектори потънаха в червено. Не е изненадващо, че по-цикличните инвестиционни стратегии, както и тези акции, които се справиха много добре през последните години, като облачни технологии и изкуствен интелект, полупроводници и чипове, пострадаха най-много. Изненадващо, някои обикновено по-дефанзивни сектори (като Здравеопазването, например) също понесоха солидни удари. Най-лошо представилият се сектор беше Енергийният, тъй като цените на петрола спаднаха с 16% (в USD) през месеца на фона на нарастващите опасения от рецесия и решението на членовете на ОПЕК да не ограничават доставките. В крайна сметка пазарните сътресения намаляха по-късно през месеца, тъй като администрацията на САЩ смекчи тона и оттегли много от заплахите за мита – обявявайки 90-дневна пауза за преговори. Акциите бързо поскъпнаха и до края на април възстановиха голяма част от загубите си за месеца.

Пазарите с фиксиран доход завършиха месеца без съществени промени, но всъщност преминаха също през значителна вътрешномесечна волатилност. Доходността на 10-годишните ДЦК на САЩ се колебаеше между 4% и 4,6%, преди да завърши месеца там, където го започна. По-силните йена и евро спрямо щатския долар също спомогнаха за положителния ръст на глобалните индекси на облигации (в USD). Нарастващите очаквания за потенциално по-ниски лихвени проценти в бъдеще оказаха подкрепа на европейските ДЦК през месеца и тяхната доходност като цяло се понижи (доходността и цените на облигациите се движат в противоположни посоки). През изминалата година обаче лихвите като цяло вървяха надолу, тъй като растежът се забавяше, а централните банки разхлабваха политиките си, което доведе до солидна възвращаемост от облигациите през последните 12 месеца.

Финансови пазари - свят
 
section icon

Пазарът в САЩ

Американските акции като цяло се понижиха през април, представяйки се по-лошо от повечето други региони. От основните американски индекси водещият S&P500 спадна с 0,8% (в USD), докато технологичният NASDAQ100 дори отбеляза известен ръст от 1,5%. Акциите претърпяха гигантски колебания след "Деня на освобождението" на 2 април, когато президентът Тръмп обяви мащабни и много по-големи от очакваното мита върху вносните стоки – 10% мито върху всякакъв внос в САЩ и по-високи "реципрочни" мита за държавите, с които САЩ имат голям търговски дефицит. Пазарната реакция беше брутална, като акциите преживяха второто най-рязко разпродаване в историята си (по-лоша бе само пандемията от Ковид-19). Някои от най-потърпевшите бяха предишните лидери, "Великолепната седморка" и акциите, свързани с изкуствения интелект. Индексът NASDAQ навлезе в мечи пазар (спад от над 20 %), докато по-широкият S&P500 едва го избегна, потъвайки с 19 % от върха си през февруари до дъното през април. По-късно новите мита бяха спрени за 90 дни и това помогна на акциите да се възстановят. Американските акции завършиха месеца след 3 последователни положителни седмици, което ги доведе до нивата, от които започнаха месеца.

Секторите Енергетика и Здравеопазване бяха най-забележимите изоставащи, докато Технологиите бяха сред най-печелившите. Акциите с малка пазарна капитализация в САЩ отново бяха най-зле представящите се – те са се понижили с близо 12% за годината, докато акциите с голяма пазарна капитализация в САЩ са загубили само около 5% към края на април. На макроикономическия фронт инвеститорите трябваше да осмислят някои смесени данни: през първото тримесечие БВП се сви на годишна база (-0,3%), но икономиката на САЩ демонстрира завидна сила и инерция – устойчив пазар на труда с ниско равнище на безработица и ръст на печалбите, който изненада в посока нагоре. Инфлацията (измерена чрез индекса на потребителските цени, ИПЦ) спадна до 2,4% през март (от 2,8%). Търговският дефицит набъбна, тъй като компаниите побързаха да натрупат запаси от чужди стоки преди влизането в сила на митата. Все пак можеше да се усети забавяне в икономиката – през първото тримесечие правителствените разходи са намалели, а композитният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) спадна до 51,2, като спадът се дължеше на сектора на услугите, който достигна 51,4; индексът в промишлеността леко се повиши до 50,7 (всяко ниво под 50 означава свиване). Освен това бизнес очакванията и потребителските нагласи спаднаха драстично до нива, наблюдавани за последен път по време на глобалната пандемия през 2020 г. Подобен спад на доверието е лош знак, тъй като възпира инвестициите и разходите, увеличавайки риска от рецесия в САЩ в близко бъдеще.

Пазарите на облигации също претърпяха значителни сътресения след обявяването на митата в "Деня на освобождението", но като цяло останаха слабо променени. Кривата на доходност на американските ДЦК стана по-стръмна, като доходността спадна при по-кратките матуритети (поради опасенията от потиснат икономически растеж), но се повиши в по-дългия край на кривата (поради опасенията от по-висока бъдеща инфлация). Доходността на 10-годишните щатски ДЦК достигна връх от 4,6% в средата на април, а в края на месеца се понижи до 4,2%. Въпреки вероятността от ускоряване на инфлацията през следващите няколко месеца, кредитните пазари оценяват между едно и четири понижения на лихвите до края на годината, приемайки, че забавящата се икономика ще натежи повече при решението на Фед.

 
section icon

Пазарът в Европа

Април бе леко положителен за европейските акции, въпреки значителната нестабилност, предизвикана от агресивните мита на Тръмп. Европейският съюз реши да се въздържи от налагане на ответни мита в опит да създаде благоприятни условия за преговори с администрацията на САЩ. Това решение, съчетано с положителното развитие в Германия, където беше сформирано ново правителство, донесе известно облекчение, но като цяло европейският капиталов пазар все пак отстъпи през месеца. Общоевропейският индекс STOXX Europe600 завърши април с понижение от 1,2%, но много континентални фондови борси отбелязаха печалби: например, германският DAX приключи с ръст от 1,5 %. Както и в САЩ, Енергетиката беше най-слабият сектор, докато дефанзивните стратегии, като Защитното потребление (стоки от първа необходимост) и Комуналните услуги, се представиха най-добре. През първото тримесечие на 2025 г. БВП на Еврозоната нарасна с 0,4% спрямо последното тримесечие на 2024 г. и с 1,2% на годишна база. Европейската централна банка (ЕЦБ), опасявайки се, че търговската война ще навреди на икономическия растеж на валутния блок, отново понижи лихвите през април с 0,25%, с което лихвеният процент по депозитите достигна 2,25%.

Композитния PMI индекс на еврозоната се понижи до 50,1 пункта през април, което се дължеше на спад в сектора на услугите (49,7), докато PMI индексът в промишлеността остана почти без промяна на ниво 48,7, въпреки че администрацията на Тръмп въведе 10% мито (и 25% за европейските автомобили) в началото на месеца. Производственият PMI намери подкрепа в по-ниските цени на енергията и очакванията за фискални стимули, които донякъде компенсираха неприятностите, свързани с външната търговия.

Подобно на САЩ, индексът на потребителското доверие в еврозоната също се влоши, потвърждавайки, че търговската война и тлеещият конфликт в Украйна натежават върху икономическите нагласи. Индексите на мениджърите по поръчките в Обединеното кралство също показаха влошаване – композитният индекс премина на територията на свиването (48,2), заради търговската несигурност. Британският борсов индекс FTSE100 се понижи през април с -1% (в GBP), но по-фокусираният върху вътрешните пазари индекс FTSE250 се представи по-добре от по-концентрирания върху международните пазари индекс с голяма капитализация FTSE100. В Европа през април доходността се понижи на всички пазари на държавни облигации в еврозоната и на британските гилтове. Нарастващата увереност за бъдещи по-ниски лихвени проценти оказа подкрепа на европейския държавен дълг през месеца, потвърдена отново от понижението на лихвените проценти от ЕЦБ.

В Обединеното кралство доходността на ДЦК беше много колеблива през април, но в крайна сметка завърши месеца с понижение. Макар че през април Английската централна банка нямаше заседание, пазарните очаквания за понижение през май се увеличиха, тъй като инфлацията през март обнадеждаващо намаля (до 2,6% от 2,8%), а данните за икономическата активност показаха влошаване. Като цяло кредитните спредове се колебаеха в зависимост от рисковите нагласи през април, като бяха разпродадени рязко покрай съобщенията за митата в „Деня на освобождението“, за да свият отново по-късно. Облигациите с по-високо качество (инвестиционен клас) продължават да демонстрират устойчивост пред рисковете от рецесия и се представиха по-добре от високодоходните облигации.

 
Флаг България

Представяне на българския пазар

Април донесе разочарование за инвеститорите на Българската фондова борса. Сред изключително волатилна международна търговия, индексите на родната борса завършиха месеца със спад средно около 2%. През месеца се проведе второто издание на Investor Day. Това е една инициатива на БФБ, която събира на едно място всички участници на капиталовия пазар – утвърдени компании-емитенти на БФБ, финансови анализатори, български и чуждестранни инвеститори, банки, управляващи дружества и инвестиционни посредници. Целта е да се предостави платформа за обсъждане на пазарните тенденции, икономическите перспективи и възможностите за финансиранe на растежа на българските компании. През месеца бе осъществено и едно първично публично предлагане – на компанията за недвижими имоти Тиз Инвест АД, която успешно набра над 13.7 млн. лв. От компаниите–„сини чипове“ на родната борса, за месеца най-добро представяне постигна производителят на чисти храни Смарт Органик АД, който записа ръст от почти 8%, а сред тези с най-лошо бе технологичната Шелли Груп АД, чиято цена на акцията спадна с 13%.

Финансови пазари - България
 

Архив март 2025

Икона - Свят

Общ преглед на пазара

Световните акции завършиха първото тримесечие на 2025 г. лошо – индексът MSCI All-Country World Equity се срина с повече от -4% през март, за да приключи тримесечието със спад от -1,7% (в USD). Американските акции потънаха най-много, тъй като инвеститорите продължиха да са нервни от несигурността, породена от търговската политика на Доналд Тръмп. Широкият индекс S&P500 спадна с 4,6% от януари до март, а технологичният NASDAQ Composite – с повече от 10%. За разлика от тях китайският пазар и повечето европейски фондови пазари спечелиха за тримесечието. Месец март започна със съобщенията, че Съединените щати налагат 25% мито върху повечето стоки от Канада и Мексико, като същевременно допълнително увеличават съществуващите мита върху китайския внос. Ответните действия на тези три ключови търговски партньора на САЩ накараха президента Тръмп да отложи влизането в сила на новите мита върху канадските и мексиканските стоки за един месец (отново), което донякъде успокои пазарите. Към края на март обаче новообявените 25% мито върху всички автомобили, произведени извън САЩ, предизвикаха притеснения за инфлацията и борсовата волатилност отново се повиши. Пазарите се разколебаха допълнително, когато Доналд Тръмп заплаши да обяви още по-широк набор от мита, които да влязат в сила на 2 април. Въпреки че икономиката на САЩ е много по-малко зависима от външната търговия, все пак се очаква митата да бъдат спирачка за икономическия растеж и да повишат инфлацията при стоките. На фона на тези пазарни сътресения цената на златото продължи да се покачва – тя достигна нов рекорден връх, тъй като инвеститорите се струпаха към благородния метал в търсене на сигурно убежище от несигурността по фондовите пазари и задаващата се инфлация.

През първите три месеца на 2025 г. златото поскъпна с 19%, постигайки най-добрия си тримесечен резултат от почти 40 години насам (от 1986 г.)! Така, благодарение на златото, суровините са най-добре представящият се клас активи тази година досега. Предпочитанията на инвеститорите към нискорискови активи бяха ясно изразени – най-лошо представилите се сектори през последния месец бяха Информационните технологии и Потребителските услуги (цикличното потребление), докато Енергетиката и Комуналните услуги бяха сред най-добре представилите се. Борсовият индекс, включващ бързорастящи акции с голяма пазарна капитализация в САЩ, отново изостана с голяма разлика от подобен индекс на акции със стойност, увеличавайки още повече относителното си изоставане от началото на годината. Големите американски компании (предимно от сферата на ИТ) водеха пазара през 2024 г. През първите три месеца на тази година обаче, индексът на растежа се понижи с -10,0% спрямо 1,2% ръст за индекса на акциите със стойност. Въпреки че икономическите данни за САЩ излязоха малко смесени, тревожното настроение си личеше – инфлационните очаквания се повишиха (от 3,3% на 4,3%), потребителското доверие спадна, индексът на мениджърите по покупките в промишлеността (PMI) спадна малко под 50 (което показва свиване), а очакванията за растежа на БВП бяха понижени. Европейските акции също се понижиха през март –тарифните заплахи на Тръмп не пощадиха нито един пазар. На този фон акциите на развиващите се пазари се представиха по-добре от развитите пазари през месеца, като китайските и корейските акции се представиха силно.От началото на година китайските акции са се повишили вече с повече от 15%.

На пазарите за фиксиран доход се наблюдаваше забележимо разминаване между Америка и Европа през март. Докато в САЩ пазарната несигурност доведе до рязък спад в настроенията и повишена вероятност за рецесия, европейските икономически перспективи се подобриха значително благодарение на огромните фискални стимули, гласувани за инфраструктура и превъоръжаване. Съответно, нарастващите рискове от рецесия доведоха до ръст от 2,9% на американските държавни ценни книжа (в USD), докато очакванията за много по-големи емисии дълг за финансиране на новите програми за държавни разходи натежаха върху възвръщаемостта на европейските държавни облигации. Като цяло за месеца, облигациите бяха относително стабилни и варираха в определени граници. Световният индекс на облигациите Bloomberg Global Aggregate спадна с повече от -3% (в EUR) през март, но с по-малко от -2,5% за тримесечието. Месецът бе ярко илюстрация на предимствата на диверсифицирания портфейл, тъй като загубите от акции в САЩ бяха компенсирани от спадащата доходност на американските ДЦК (цените на облигациите и тяхната доходност се движат в противоположни посоки).

Финансови пазари - свят
 
section icon

Пазарът в САЩ

Месец март бе ужасен за американските акции. Основен пречка за пазарите бяха новите съобщения за мита, които президентът Тръмп направи за някои държави (най-вече за Мексико и Канада) и за някои стоки (автомобили, стомана и алуминий). Притесненията на инвеститорите за последващото икономическо забавяне, нарастващата инфлация и отслабващите потребителски нагласи изпратиха американските борсови индекси в отрицателна територия, (и те регистрираха най-лошото си тримесечие от мрачната 2022 г. досега). Секторите на Информационните технологии и на Потребителските услуги отбелязаха най-силен спад. Технологичният индекс NASDAQ Composite спадна със -7,7% през март и с повече от -10% за тримесечието. Много от технологичните гиганти пострадаха: от януари до март акциите на Nvidia се сринаха с 19%, на Alphabet (Гугъл) – с 18%, а на Apple и Microsoft – с 11%. От миналогодишните шампиони, „Великолепната седморка“, Tesla беше засегната най-тежко – от началото на годината тя е загубила 36 % от стойността си. Въпреки това повечето други сектори се представиха по-добре, като най-печеливши бяха секторите Енергетика и Здравеопазване.

Широкият индекс S&P500 спадна с -5,75% само през март, а за тримесечието се понижи с -4,6%. Инвеститорите се опасяваха, че търговските мита плюс оптимизацията на публичния сектор (съкращаване на работни места), планирана от DOGE (новия Департамент за правителствена ефективност), могат да окажат натиск върху потребителите в САЩ. Индексът на потребителското доверие се понижи за четвърти пореден месец през март до 92,9 (спрямо 100,1 преди това). Частта на индекса, отразяваща очакванията – която измерва краткосрочните нагласи на потребителите за доходите им и за условията на пазара на труда – спадна до 65,2, достигайки най-ниското си равнище от 12 години насам (показание под 80 може да означава предстояща рецесия). Като се има предвид подтиснатите очаквания, не е изненадващо, че на заседанието си през март Фед реши да не предприема никакви действия по отношение на лихвените проценти (запазвайки ги на нива от 4,25%-4,50%). Все пак Фед ревизира прогнозите си за растежа на БВП през 2025 г. до 1,7% (намалявайки ги от 2,1%) и за инфлацията през 2025 г. до 2,7% (увеличавайки ги от 2,5%). Инфлацията, измерена чрез любимия показател на Фед – базовите разходи за лично потребление (PCE), които изключват волатилните цени на храните и енергията – нарасна с годишен темп от 2,8% през февруари, което бе повече от очакванията на икономистите и повече от стойността от предходния месец.

От друга страна, корпоративните печалби продължават да нарастват; икономиката продължава да създава работни места със силни темпове (равнището на безработица спадна от 4,1% на 4,0%); а PMI индексът в промишлеността се повиши до 50,9 през януари, като за първи път от две години насам показа над 50. Заклещен между чука и наковалнята, Фед сега ще трябва да избира между опасността от забавяне на икономическия растеж и рисковете за повишаване на инфлацията. Влошените перспективи за повишаване на лихвените проценти от страна на Фед бяха една от причините за значителното поевтиняване на щатския долар спрямо кошницата от световни валути – спрямо еврото доларът загуби над 4,2% през март, което допълнително засили отрицателната доходност от американските активи (акции и облигации) за европейските инвеститори. През това тримесечие американските ДЦК се представиха добре, като доходността им спадна (а цените се повишиха) в отговор на по-слабите данни за икономическата активност – инвеститорите се опитаха да намерят убежище в облигациите, докато акциите спаднаха. Разминаването беше най-видимо на пазарите на корпоративни облигации, където деноминираните в щатски долари облигации превъзхождаха по обем евровите облигации (както на пазарите на облигации от инвестиционен клас, така и на тези с висока доходност). Доходността на важните 10-годишните американски ДЦК приключи тримесечието на равнище 4,2%, което е с 36 базисни точки по-ниско спрямо началото на годината.

 
section icon

Пазарът в Европа

Въпреки сериозното отстъпление през март, европейските акции отбелязаха стабилно покачване през първото тримесечие. Общоевропейският индекс STOXX Europe 600 приключи третия месец с понижение от -4,2%, а за тримесечието отбеляза добра възвръщаемост от 5,8% (в EUR). След силното рали през януари акциите бяха подкрепени допълнително през февруари, когато новоизбраният канцлер Фридрих Мерц в Германия внесе известен оптимизъм, че администрацията му ще следва програма, насочена към икономически растеж. Възходът на акциите обаче се обърна през март, когато пазарите се свиха на фона на опасенията от новите мита на САЩ върху вноса, особено върху този на автомобили и автомобилни части. Оказа се, че безкомпромисният подход на новата американска администрация имаше мобилизиращ ефект върху европейските политици. Европейската комисия обяви, че одобрява нови разходни програми, без да нарушава фискалните правила на ЕС – една програма за 800 млрд. евро за укрепване на отбраната на блока и друга за 500 млрд. евро за инфраструктура, които ще се изпълнява през следващите 12 години. Бизнес настроенията сред компаниите значително се подобриха, особено сред германските, след изборите.

Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната се повиши до седеммесечен връх – услугите вече растяха, а сега и промишленото производство се върна към експанзия за първи път от две години. През месеца на Стария континент настъпи и промяна в пазарното лидерство – германският доставчик на бизнес софтуер SAP изпревари датския фармацевтичен гигант Novo Nordisk, за да стане най-голямата компания в Европа по пазарна капитализация. SAP бе повлиян благотворно от ентусиазма около изкуствения интелект, докато всъщност цената на акциите на Novo Nordisk спадна наполовина от юни миналата година, тъй като шумът около най-продаваните им лекарства за отслабване, Ozempic и Wegovy, позаглъхна. Бившият претендент за титлата „най-голяма европейска компания“, производителят на луксозни стоки LVMH, също пострада, тъй като търсенето от Китай намаля, а митата на Тръмп представляват още една опасност за бъдещите продажби. За разлика от тях европейските авиокосмически и отбранителни компании се изстреляха в небесата напоследък, предвид перспективите за увеличаване на разходите за превъоръжаване на континен.

Най-добре представилият се сектор за тримесечието обаче беше Финансовият. Особено европейските банки имаха силно тримесечие с някои солидни резултати; местните банки също така са и сравнително незасегнати от бушуващата търговска война. Другите сектори в Европа, които отбелязаха най-големи печалби бяха Промишлеността, Енергетиката и Комуникационните услуги. Сред секторите с по-слабо представяне бяха Потребителските услуги и Информационните технологии. Като цяло европейските акции се повлияха положително най-вече поради ротацията на глобалните инвеститори извън скъпо оценените американски технологични акции. В макроикономически план повечето данни, излезли в Европа, бяха благоприятни. По данни на Евростат годишната инфлация в Еврозоната се е понижила до 2,3% през февруари (от 2,5% през януари). Това дава на Европейската централна банка повече възможности за маневриране в сравнение с Фед. През март ЕЦБ одобри още едно намаление на лихвения процент с 0,25% (шесто поред!). Този ход бе предприет в отговор на анемичния европейски икономически растеж и нарастващото геополитическо напрежение, като в момента пазарите оценяват намаления с още 60 б.т. до края на 2025 г.

Огромният размер на европейските финансови пакети за инфраструктурни и отбранителни разходи шокира пазарите, а доходността на държавните облигации се повиши (цените им спаднаха). Германските Бундове понесоха по-голямата част от удара на последвалата разпродажба в цялата Еврозона – доходността на важните 10-годишните Бундове се повиши с повече от 30 б.т. в деня след обявяването, а като цяло, доходността на германските Бундове отбеляза най-големия си дневен скок от Обединението през 1990 г. досега. Разходите по заемите в другите държави-членки на Еврозоната също се повишиха през тримесечието (доходността се повиши).

 
Флаг България

Представяне на българския пазар

Март бе поредния месец, в който индексите на Българската фондова борса демонстрираха диверсификационното си предимство в едно глобално портфолио. Големите спадове по международните борси изобщо не бяха отразени на БФБ - представителният индекс SOFIX остана почти без промяна за месеца, а широкият BGBX40 дори се повиши с 0,6%. През март бе проведена нова среща с компаниите-участници в програмата BeamUp Lab, насочена към малки и средни предприятия, с интерес към листване като публична компания. Домакин на срещата бе БФБ, като експерти представиха възможността за набиране на капитал от пазар beam, както и новата платформа за колективно финансиране („краудфъндинг“), SpaceCrowd, предназначена за финансиране на старт-ъпи и начални бизнес идеи. Така, сред „сините чипове“ на родната борса за месеца най-добро представяне направи технологичната компания Сирма Груп Холдинг АД, която се покачи с повече от 10%, а най-много загуби търговската банка Централна кооперативна банка АД, чиято цена на акцията спадна с 4,6%.

Финансови пазари - България
 

Архив февруари 2025

Икона - Свят

Общ преглед на пазара

Възходът на световните акции беше прекъснат през февруари, когато американските акции се сринаха. Глобалното представяне на акциите бе засегнато толкова много, тъй като американските акции понастоящем представляват две трети от всички световни акции (65,75% към края на февруари 2025 г.) - индексът MSCI All-Country World Equity загуби 0,6% (в USD) за месеца. Другите региони на света се представиха по-добре, като европейските и китайските акции записаха доста по-добри резултати. Основната причина за спада на акциите в САЩ бяха опасенията за растежа с оглед на неортодоксалните политики на Доналд Тръмп. Президентът потвърди плановете си да наложи вносни мита на няколко големи търговски партньори в началото на март, след като по-рано ги беше отложил. Тази регулаторна несигурност, съчетана с притесненията на инвеститорите относно последиците от митата за икономическия растеж, инфлацията и потребителските разходи, натежа върху доходността. Особено тежко бяха засегнати миналогодишните звезди, акциите на Великолепната седморка (AAPL, AMZN, GOOG, MSFT, META, NVDA, TSLA), тъй като инвеститорите се притесняваха дали еуфорията около изкуствения интелект ще продължи и доколко устойчиви са печалбите на американските технологични гиганти. Ако се съди по приключилия сезон на отчетите за четвъртото тримесечие, икономиката на САЩ демонстрира силен фундамент – в сравнение със същия период година по-рано, компаниите от S&P500 отбелязаха среден ръст на печалбите от почти 18%.

Въпреки че това беше значително по-добре от очакванията на анализаторите (само 12% ръст), то не разсея опасенията и нарастващата несигурност относно отражението на политиките на новата президентска администрация. Корпоративните и потребителските нагласи се влошиха, а страхове за бъдещия икономически растеж започнаха да се появяват отново. Офисът на Федералния резерв (Фед) в Атланта изненадващо прогнозира отрицателен растеж на БВП за първото тримесечие на 2025 г. Всъщност потребителското доверие спадна драстично, заради повишените опасения за риска от инфлация. Американският долар загуби позиции, като за месеца спадна с 0,7% спрямо кошница от други валути – по този начин се повиши възвръщаемостта за американските инвеститори от международни активи и от деноминирани в долари глобални индекси. Докато акциите в САЩ спаднаха, европейските акции се представиха по-добре. Изборите в най-голямата икономика в еврозоната, Германия, бяха спечелени от християндемократите, но на второ място се нареди екстремистката, анти-европейска партия "Алтернатива за Германия". Несигурността остана повишена сред продължаващите дискусии за войната в Украйна и потенциалното увеличаване на разходите за отбрана в Европа, заедно с агресивните заплахи за тарифи на Тръмп. В Обединеното кралство Английската централна банка намали лихвените проценти с 25 базисни точки до 4,5%, позовавайки се на отслабването на пазара на труда и намаляващото потребителско търсене. В Пацифика, централната банка на Австралия също намали лихвения си процент с 25 б.т. (за първи път от 2020 г. насам), а банката на Нова Зеландия последва примера ѝ с (трето поредно) понижение на лихвения процент с 50 б.т. Акциите на развиващите се пазари бяха подпомогнати от отслабващия щатски долар - най-силно изразено беше покачването на китайските акции, където технологичните компании поскъпнаха благодарение на продължаващия ентусиазъм около компанията за изкуствен интелект DeepSeek.

По отношение на заемните книжа, всички основни сектори с фиксиран доход постигнаха положителна възвръщаемост през месеца, водени от спадащата доходност на американските облигации (цените на облигациите и доходността им се движат в противоположна посока). Инвеститорите предпочитаха американските ДЦК и те бяха секторът с най-добра доходност през февруари, като изпревариха европейските и другите ДЦК. За разлика от тях, европейските корпоративни облигации се представиха по-добре, тъй като свиването на спредовете на високодоходните облигации в Америка отразяваше несигурността около икономическото бъдеще на САЩ. В Азия и Китай, и Япония регистрираха увеличение на доходността на ДЦК – но като цяло за месеца индексът Bloomberg Global Aggregate на облигациите се покачи с 1,43% (в щатски долари). Предимството на глобално диверсифицирания балансиран портфейл бе демонстрирано през февруари от силното представяне на европейските акции, докато положителната възвръщаемост от фиксирания доход показа, че облигациите отново могат да осигурят диверсификационна защита срещу спадове на акциите.

Финансови пазари - свят
 
section icon

Пазарът в САЩ

Положителната инерция на американските фондови пазари през януари продължи и през февруари, но след това рязко обърна посоката през последните две седмици на най-краткия месец в годината. От трите основни американски индекса най-силно бе засегнат технологичният NASDAQ, който спадна с около 4% през февруари, докато широкият S&P500 и по-тесният Dow Jones спаднаха съответно с 1,4% и 1,6% (в USD). Основните притеснения на инвеститорите дойдоха от някои по-слаби икономически данни, но най-вече от опасенията за потенциалното въздействие на търговските мита на Тръмп върху икономиката на САЩ. Пазарите показаха ясно изразено предпочитание към не-рисковите активи – акциите на компаниите от сектора на Защитното потребление (стоки от първа необходимост) оглавиха печелившите за месеца.

От друга страна, секторите, които пострадаха най-много, бяха Информационните технологии, наред с Цикличното потребление и Комуникациите. Особено лош беше спадът на акциите на т.нар. великолепна седморка (Mag7) - особено на тези, подхранвани от възхода на изкуствения интелект – тъй като инвеститорите поставиха под въпрос дали са оправдани високите очаквания за печалба и скъпите оценки. Цената на акцията на NVIDIA спадна с 8,5% за един ден след като нетърпеливо очакваният отчет на производителя на чипове разкри, че компанията отново надминава очакванията на анализаторите, но това беше най-малкият размер на „надминаване“ на печалбата за последните осем тримесечия. Друг забележителен губещ от Mag7 беше Tesla, тъй като отчетът разкри намаляващи продажби в Европа – акциите се сринаха тази година (-27,5% от началото на годината), заличавайки всички печалби, които постигнаха след президентската победа на Доналд Тръмп през ноември миналата година. Данните за инфлацията разпалиха известни опасения за състоянието на потребителите в САЩ.

Предпочитаният от Фед измерител на инфлацията – индексът на разходите за лично потребление (PCE) – показа, че цените са се повишили с 2,6% на годишна база (спад от 2,9%), което все още е над дългосрочната цел на Фед от 2%. В доклада бе отбелязано също, че макар личните доходи да нарастват с 0,9% през януари, разходите се свиват, което е знак, че потребителите може би стават по-предпазливи в условията на продължаваща инфлация и несигурност. Всъщност, индексът на американското потребителско доверие внезапно спадна през февруари (от 105,0 до 98,3) – най-резкия месечен спад от почти четири години насам. Още по-тревожно е, че компонентът на индекса за очакванията – който измерва възгледите на потребителите за личните им доходи, бизнеса и пазара на труда – спадна под 80, което може да е показателно за предстояща рецесия. Икономиката на САЩ все още изглежда устойчива – през четвъртото тримесечие на 2024 г. тя нарасна с годишен темп от 2,3%, но може би вече се появяват някои пукнатини: докладът за заетостта показа, че през януари са добавени едва 125 000 работни места - значително под 307 000 през предходния месец и под очакванията за 170 000. Става ясно, че търговската война на Тръмп и налагането на мита дори на приятелски настроени търговски партньори започва да тревожи потребителите – той заплаши да наложи 25% мита върху всички стоки от ЕС и заяви, че митата върху канадски и мексикански стоки ще влязат в сила в началото на март (след едномесечно отлагане). Подобно на повечето изявления на този президент, не беше ясно дали заплахата му е реална или е просто тактика за водене на преговори с цел получаване на по-ниски мита за американския износ.

След като нивото на несигурност се повиши до нови висоти, бележките от заседанието на Фед разкриха, че няма да има повече понижения на лихвите, докато не се види "по-нататъшен напредък по отношение на инфлацията" (Фед запази лихвите без промяна през януари). Песимизмът по отношение на икономиката можеше да се види и на пазарите с фиксиран доход. Тъй като инвеститорите ясно се насочиха към по-ниско рискови активи, щатските ДЦК генерираха положителна доходност във всички сегменти. Опасенията във връзка с някои разочароващи икономически данни накараха доходността на ДЦК на САЩ да спадне до най-ниските си нива от близо три месеца. Доходността на 10-годишните американски ДЦК приключи февруари на равнище 4,2%, спрямо неотдавнашния връх от 4,8% в средата на януари. В края на месеца доходността на 2-годишните ДЦК достигна 3,99%, като наклонът на кривата на доходността се запази нормален (а не обратен).

 
section icon

Пазарът в Европа

Европейските акции продължиха да се представят силно през февруари. В местна валута паневропейският индекс STOXX Europe 600 приключи месеца с 3,3% ръст, като отбеляза най-дългата си серия от седмични повишения (10 поредни) от повече от 12 години. Резултатите по континенталните фондови борси бяха разнопосочни: основните индекси в Германия, Италия и Великобритания се повишиха, докато например френският индекс CAC40 спадна. Несигурността около търговската политика на САЩ тегнеше над континента, но добрите резултати на компаниите и ръстът на акциите в отбранителната промишленост помогнаха за преодоляването ѝ. Най-добре представилият се сектор отново беше Финансовият, особено банките, които продължават да показват стабилни корпоративни печалби и възвръщаемост на собствения капитал, изпреварваща американските им аналози. Другите най-добре представили се сектори бяха Комуникациите и Промишлеността, като в последната значително скочиха акциите на компаниите от отбранителния комплекс. Преговорите и вероятността за прекратяване на огъня в Украйна се засилиха, но промяната в приоритетите на НАТО и дистанцираната реторика на Тръмп показаха, че европейските правителства ще трябва да увеличат военното производство и разходите. Подновяването на фокуса върху вътрешното производство стимулира европейските акции от отбраната, а тяхната индустриална група отбеляза 9,3% ръст през февруари (в евро). От друга страна, най-слабо представилите се в Европа през месеца бяха секторите Информационни технологии и Здравеопазване.

Политиката бе основна тема през месеца, не само заради напрегнатите срещи между европейските лидери и администрацията на Тръмп, но и заради важни избори по континента. В Германия, както се очакваше, спечелиха християндемократите (ХДС), но тревожно е, че крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) остана втора. На икономическия фронт новините бяха по-обнадеждаващи. Индексът на мениджърите по покупките (PMI) показа, че бизнес активността в Еврозоната продължава да се подобрява, макар и бавно. Съставният PMI (за производството и услугите) беше 50,2 през февруари, като остана в зоната на растежа(показание под 50 означава свиване). Картината на инфлацията беше смесена – тя се задържа стабилна в сравнение с миналия месец в Германия (над очакванията) и Италия (под очакванията). Във Франция инфлацията спадна до 0,9% (от 1,8%), което е четиригодишно дъно. Същевременно изчисленията на БВП показаха, че икономиките на Германия и Франция са се свили през последното тримесечие на миналата година (съответно с 0,2% и 0,1%). Акциите в Обединеното кралство също поскъпнаха през февруари, водени от „военните“ компании, както и от големите банки и фармацевтични компании. Английската централна банка намали лихвените проценти с 25 б.т., въпреки че инфлацията, според индекса на потребителските цени (ИПЦ) през януари скочи до 3% (от 2,5%) – което е най-високото равнище от почти една година.

Други данни показаха, че Обединеното кралство едва е избегнало техническа рецесия в края на 2024 г., което развали инвестиционните нагласи, въпреки че засега страната е пощадена от американските мита. Пазарите на фиксирана доход също бяха засегнати от политическите сътресения. Европейските държавни облигации се представиха по-слабо от американските ДЦК през месеца – нарастващата увереност в прекратяването на огъня между Русия и Украйна засили надеждите за растеж, и доходността на европейските ДЦК спадна по-малко, отколкото в САЩ. Европейските корпоративни облигации се представиха по-добре (отколкото американските), като спредовете останаха непроменени, подкрепени от силните корпоративни фундаменти. Ръстът на цените на ДЦК беше отчасти ограничен и от опасенията за потенциално увеличаване на държавните дългове за покриване на разходите за отбрана. Така спредовете на държавните облигации също се промениха незначително през февруари, а италианските облигации с по-висока доходност (10-годишните - 3,5%) изпревариха германските бундове (10-годишните - 2,4%) като възвращаемост за месеца.

 
Флаг България

Представяне на българския пазар

Февруари донесе прилична доходност за индексите на Българската фондова борса. На фона на спадащи цени на акции по международните пазари, родните индекси успяха да запишат доволен ръст от по над 1% за месеца – единствено индексът на малки и средни предприятия BeamX се срина с повече от 7% заради големи спадове при някои от най-големите му компоненти. Представителният индекс на сините чипове, SOFIX, се повиши с 1,3% за месеца и достигна ниво 904,25 – надминавайки за първи път от 17 години (септември 2008) психологическата граница от 900 пункта. Оборотът на борсата също отбеляза подобрение, нараствайки с почти 40% на месечна база, докато броят сделки се увеличава с 14% спрямо предходния месец.

Отбелязване заслужава стартирането на нова инициатива на БФБ и Централен депозитар – платформа за колективно финансиране („краудфъндинг“). Наречена SpaceCrowd, това е първата българска платформа за финансиране на старт-ъпи и бизнес идеи в начален етап. От големите имена на родната борса, за месеца най-добро представяне отново имаше Фонд за недвижими имоти - България АДСИЦ, който записа ръст от над 6%, а сред тези с най-голяма загуба бе търговската банка Първа инвестиционна банка АД, чиято цена на акцията спадна с над 11%.

Финансови пазари - България
 

Архив януари 2025

Икона - Свят

Общ преглед на пазара

Световните пазари на акции започнаха новата година с апломб, като през януари се повишиха с над 3,3% (индекс MSCI All-Country World Equity, в USD). Ралито бе подхранено до голяма степен от огромния ръст на европейските развити пазари, които изпревариха значително акциите в САЩ. Завръщането на Доналд Тръмп за втория му президентски мандат бе белязано със силен възход на щатските фондови пазари, стимулирано от програмата му "Америка на първо място". Ръстът на акциите обаче беше спрян от появата на нова китайска компания за изкуствен интелект (ИИ) DeepSeek, което демонстрира много по-евтин начин на работа, с много по-ниски изисквания за енергия и сложни компютърни чипове. Това разбуди опасенията на инвеститорите относно възвръщаемостта на инвестициите в цялата скъпоструваща инфраструктура за ИИ и много от технологичните акции, свързани с ИИ, рязко поевтиняха. Nvidia, най-голямата компания в света, загуби USD 600 млрд. пазарна капитализация за един ден, което е най-големият подобен спад в историята на фондовите пазари. От друга страна, акциите в САЩ бяха стимулирани от продължаващия сезон на отчетите, който разкри доста добри корпоративни печалби от Технологичния и Финансовия сектор. Федералният резерв (Фед) остави лихвените проценти непроменени, коментирайки, че не е необходимо да се бърза с каквито и да било намаления, докато инфлацията остава над целта от 2%.

Азиатските пазари изостанаха през месеца. Японската централна банка продължи да повишава лихвите (до най-високото им равнище от 17 години насам), което се отрази неблагоприятно на акциите - йената поскъпна с над 1,5% през месеца, а това оказа натиск върху акциите с експортна ориентация. Китайските акции отчетоха леко повишение, сред опасения какво ще се случи със заплахите на Тръмп за агресивни мита. Европейските акции рязко поскъпнаха поради новините за скромен икономически растеж и подкрепящ ход на централната банка – Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи лихвите с 25 базисни точки (б.т.). Акциите в Европа бяха подпомогнати от голямото „намаление“ в оценката, спрямо американските пазари, както и от относително ниското тегло на Технологиите в Европа. Като цяло секторите Телекомуникации и Финанси бяха най-добре представилите се през месеца, докато Технологиите бе единственият сектор, който завърши със загуба.

За инструментите с фиксиран доход януари беше месец на свиване на спредовете (което означава, че инвеститорите проявиха апетит към риска). Глобалните държавни облигации започнаха месеца слабо, но мощно се възстановиха главно поради положителните новини за дезинфлацията и добри новини за пазара на труда в САЩ. Наред с Фед и ЕЦБ през януари няколко други централни банки имаха решения за лихвите, но доминиращата пазарна тема беше встъпването в длъжност на президента Тръмп – инвеститорите се опасяваха, че евентуалните последици от неговите политики за данъците, имиграцията и тарифите ще подхранят инфлацията, и това тласна нагоре доходностите по облигациите в глобален мащаб (цените на облигациите и доходностите им се движат в противоположни посоки). Изправени пред заплахата от тарифи, доходността на европейските ДЦК се повиши – доходността на 10-годишните германски Бундове се покачи до 2,46%, докато тази на 10-годишните американски ДЦК всъщност спадна до 4,55%.

Финансови пазари - свят
 
section icon

Пазарът в САЩ

Американските пазари на акции бяха подкрепени през януари от оптимистичния импулс, породен от президентската победа на Доналд Тръмп, както и от сезона на корпоративните печалби, който започна положително. Индексът S&P500 се повиши с 2,7% през месеца, тъй като икономиката продължи да показва признаци на сила – данните за заетите извън селското стопанство разкриха силен пазар на труда в САЩ, като през декември са били добавени 256 000 работни места (над очакванията), а през последното тримесечие БВП на САЩ е нараснал с 2,3% за година. Базисната инфлация (която изключва волатилните цени на храните и енергията) се понижи до 3,2% (от 3,3%), но Фед запази лихвите непроменени. След като на предишните си три заседания Фед намали лихвените проценти с общо 100 б.т., сега той сигнализира, че е възможно скоро да няма нови намаления, тъй като трябва да се прецени инфлационния ефект от политиките на Тръмп – очаква се повечето от намеренията на новия президент за намаляване на данъците, повишаване на митата и борба с нелегалната имиграция да стимулират инфлацията.

В края на месеца пазарите бяха разтревожени от китайската компания DeepSeek, която заяви, че е обучила своя генеративен модел на изкуствен интелект на много по-ниска цена от сравнимите пазарни лидери със сходни резултати. Акциите на компаниите, свързани с ИИ, рязко спаднаха, тъй като необходимостта от огромни инвестиции в усъвършенствани чипове и центрове за данни за ИИ бе веднага поставена под въпрос. Nvidia, най-големият компонент на индекса S&P500, загуби 600 млрд. щатски долара от пазарната си капитализация на 27 януари, което беше най-голямото еднодневно „заличаване на стойност“ в историята на акциите изобщо. Така, силната концентрация в технологии на американските акции навреди на цялостното им представяне – секторът на ИТ беше единственият „на червено“, докато всички останали сектори се повишиха. Комуникациите, Здравеопазването и Финансите бяха сред основните печеливши.

На пазарите за фиксиран доход в САЩ спредовете на корпоративните кредити от инвестиционен клас продължиха да се колебаят близо до най-тесните си нива от няколко десетилетия насам. (кредитните спредове са разликата в доходността на корпоративните облигации и безрисковите ДЦК; те отразяват допълнителния риск, който инвеститорите поемат, когато кредитират бизнеси в сравнение с държави). През първите две седмици на януари доходността на американските ДЦК се повиши поради очакванията на инвеститорите, че завръщането на Тръмп на власт ще доведе до по-големи бюджетни дефицити. Впоследствие обаче облигациите поскъпнаха поради благоприятните данни за инфлацията през декември и разпродажбата на акциите, свързани с ИИ. Като цяло държавните облигации на САЩ донесоха 0,5% възвращаемост за месеца.

 
section icon

Пазарът в Европа

През януари европейските акции отбелязаха силен ръст, като значително изпревариха другите развити региони – през месеца водещият европейски индекс Stoxx600 се повиши с 6,3% (в EUR). Старият континент се възползва от ротацията извън американските технологични акции, както и от отслабването на притесненията относно бъдещите търговски мита със САЩ, тъй като Китай, Канада и Мексико бяха непосредствените първи цели. Данните на Евростат показаха, че икономиката на еврозоната е била в стагнация през четвъртото тримесечие, с което годишният ръст на БВП на региона за 2024 г. възлиза на 0,9%. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) обаче премина на ниво за експанзия – съставният PMI индекс се повиши до 50,2 през януари спрямо 49,6 преди това, тъй като свиването в производството намаля (показание над 50 означава растеж; под 50 – свиване). Същевременно продажбите на дребно достигнаха ръст от 1,2% на годишна база за ноември, отбелязвайки пети пореден месец на растеж. ЕЦБ очаквано намали лихвените проценти с 25 б.т. и предупреди, че икономическите рискове остават силни, предвид потенциалното бъдещо търговско напрежение с Америка и слабото потребителско доверие на стария континент.

Сред борсовите сектори най-добре представилите се през месеца бяха Здравеопазване и Финанси, особено банките. В сектора на Информационните Технологии акциите на производителите на оборудване за чипове претърпяха спад в отговор на новините за DeepSeek, но все пак се повишиха за месеца. Акциите на софтуерните компании се представиха силно, както и секторът на Цикличното потребление, подкрепен от подобрените макроикономически данни на континента. Британските акции също се представиха отлично, като индексът FTSE100 нарасна с 6,1% (в GBP) – рязкото обезценяване на лирата подпомогна британския пазар, тъй като приблизително три четвърти от приходите на индекса се реализират в чужбина.

Европейските държавни облигации също претърпяха колебания предвид изгледите за икономически растеж, съчетани с малко по-висока обща инфлация – стойността за януари се покачи до 2,5% на годишна база (от 2,4%). При положение че ДЦК на Италия, Франция и Испания до голяма степен останаха без промяна през месеца, германските Бундове загубиха по-забележимите 0,4% – инвеститорите се притесниха от евентуална реформа за премахване тавана на дълга и по-големи фискални стимули след предстоящите федерални избори през февруари.

В Обединеното кралство, нарастващите опасения за състоянието на публичните финанси, съчетани със засилените опасения за стагфлация, за кратко изтласкаха доходността на 10-годишните Гилтове до най-високото им равнище от 2008 г. насам. Въпреки това по-ниската от очакваното инфлация за декември в Обединеното кралство успокои пазарите и до края на месеца доходността на ДЦК спадна, така че Великобритания се превърна в най-добре представящия се регион на облигации в световен мащаб през месеца.

 
Флаг България

Представяне на българския пазар

Януари бе невзрачен месец за акциите на Българската фондова борса. В огледално повторение на предходния месец, когато на европейските борси бе отбелязан забележителен растеж, българските индекси не успяха да запишат повишения. Представителният SOFIX остана почти непроменен (-0.04%); промяната на всички останали индекси също остана близко до нулата. През месеца нямаше нови първични публични предлагания (IPO), но стартира търговията с облигации на Алианц Банк България – банката успешно емитира 50 млн. лева през м. декември.

Друга забележителна инициатива бе началото за пета поредна година на акселераторската програма на БФБ – BeamUp Lab, насочена към малки и развиващи се компании с интерес за листване на фондовата борса. От „сините чипове“ на родния пазар, най-добре представилата се компания за януари бе Фонд за недвижими имоти - България АДСИЦ, която записа ръст от над 6.3%, а сред тези с най-голяма загуба бе финансовата компания Българска фондова борса АД, чиято цена на акцията спадна с почти 6.9%.

Финансови пазари - България
 

Архив декември 2024

Икона - Свят

Общ преглед на пазара

Декември бе негативен месец за световните фондови пазари - индексът MSCI All-Country World Equity приключи 2024 г. с месечна загуба от 2,5% (в щатски долари), но все пак завърши годината с общ ръст от почти 16%. За световните акции това бе петата година, от последните шест, с двуцифрена възвръщаемост. В САЩ борсовите индекси се отстъпиха заради някои агресивни коментари от страна на Фед, че бъдещото намаляване на лихвите може да спре с оглед на упоритата инфлация. Това предизвика голям срив не само сред американските акции, но и сред инструментите с фиксирана доходност – доходността на дългосрочните облигации се повиши с близо 50 базисни точки (б.т. или 0,5%) за месеца (цените на облигациите се движат в противоположна посока на доходността). При все това, поредното понижение на лихвените проценти в началото на декември, заедно с благоприятния доклад за инфлацията през месеца, помогнаха на американските пазари по-късно частично да се възстановят. През месеца щатският долар продължи да поскъпва спрямо другите валути и това допълнително влоши загубите от международните пазари. Европа се задържа сравнително добре през декември, тъй като базисната инфлация показа признаци на понижение, а икономическият растеж остана положителен – Старият континент отдавна флиртува с рецесията, но изглежда, че регионът все още няма да навлезе в такава. Европейската централна банка (ЕЦБ) подчерта изрично, че стимулирането на икономическия растеж сега остава неин основен приоритет (а не борбата с инфлацията). В Азия китайските акции частично се възстановиха от разпродажбата по пазарите след изборите в САЩ и перспективите за нови мита.

Японските акции също поскъпнаха поради новините за правителствени стимули, но отслабването на йената остави без промяна доходността на международните инвеститори. Като цяло през месеца възвръщаемостта по индустрии беше доста разнообразна, водена от компаниите от сектора на (Теле)Комуникациите и Цикличното потребление, докато Материалите и Енергетиката поизостанаха. В края на краищата ралито на акциите в САЩ отново беше сравнително тясно, тъй като само седем технологични акции с мега-капитализация формираха повече от половината от общата възвръщаемост на индекса S&P500 за годината. Ясно изразеният апетит на инвеститорите за риск през 2024 г. се пренесе и на пазарите с фиксиран доход. Облигациите с висока доходност (известни още като "junk" облигации) бяха най-добре представящият се сектор за четвърта поредна година.

На фона на геополитическото напрежение, решенията на централните банки и колебанията в инфлацията, доходността на държавните облигации се повиши: агрегираният индекс на глобалните ДЦК отбеляза възвръщаемост от -3,1% за 2024 г. Европейските ДЦК се представиха по-добре от американските такива, тъй като по-слабите икономически перспективи се изразиха в по-голяма потребност от смъкване на лихвите. Държавните ценни книжа на САЩ все пак постигнаха малка положителна възвръщаемост през годината. Кривата на доходността в САЩ стана по-стръмна – доходността на важните 10-годишни американски съкровищни облигации завърши 2024 г. на равнище около 4,57% (като започна при 3,88%).

Финансови пазари - свят
 
section icon

Пазарът в САЩ

Акциите в САЩ отбелязаха спад през декември. Месецът започна с очакваното намаляване на лихвите с четвърт процент от страна на Фед, което заедно с благоприятния доклад за инфлацията, допринесе за възходящия импулс на акциите след резултатите от изборите в САЩ. Разпродажбите обаче бяха предизвикани от някои смразяващи коментари на председателя на Фед за драстично по-малко намаления на лихвите през 2025 г. Въпреки лошия последен месец, 2024 г. беше блестяща година за американските инвеститори и бизнес. През годината S&P500 достигна 57 рекордно високи стойности и беше най-добре представилият се капиталов пазар в света, като приключи с обща възвръщаемост от 23,3% (в щатски долари). Това беше втората поредна година, в която водещият индекс генерира печалба от над 20% – което го прави най-силния двугодишен период от почти 30 години насам. Въпреки това ралито на акциите беше ограничено: акциите на "Великолепната седморка" (Apple, Amazon, Google, Nvidia, Microsoft, Tesla, Facebook) съставляваха повече от 53% от цялата възвръщаемост на индекса. Годината беше белязана от продължаващия ентусиазъм към изкуствения интелект, което окрили всички свързани с него акции – широкият индекс NASDAQ приключи 2024 г. с печалба от 28,6% и това отбеляза шестия път през последните осем години, когато технологичният индекс е с доходност над 20%!

Всъщност американската икономика продължава да бъде обект на завист за останалите страни – средният годишен ръст на БВП за първите три тримесечия на 2024 г. е 2,6 % (при 3,1 % през третото тримесечие); пазарът на труда се възстанови след някои изкривявания, дължащи се на стачки и урагани в края на лятото; отчетите за печалбите показват постепенно разширяване на икономическата инерция отвъд Великолепната седморка. И все пак, въпреки че представянето на акциите в САЩ варираше значително в различните сектори, за втора поредна година (Теле)Комуникациите и Информационните технологии бяха категорично най-добре представящите се, генерирайки през 2024 г. над 40% и 36% съответно. Финансовите дружества също се представиха добре, подкрепени от средата на високи лихвени проценти и перспективите за дерегулация след избирането на Тръмп. Материалите бяха с най-слабо представяне, като отбелязаха леко отрицателен резултат (в щ. д.).

През годината пазарът на облигации в САЩ преживя значителна волатилност поради променящите се перспективи за инфлацията и паричната политика. Дългът от инвестиционен клас не можа да надделее над високодоходния дълг, а доходността на държавните облигации като цяло се повиши. Доходността на важните 10-годишните ДЦК на САЩ се движеше между 4,73% и 3,61% през годината, като приключи на равнище 4,57%, което е забележимо повишение спрямо края на миналата година (3,88%) – отразяващо пазарната несигурност около бъдещите действия на Фед и потенциалния инфлационен натиск от политиките на Тръмп.

 
section icon

Пазарът в Европа

Европейските акции като цяло се понижиха през декември. Широкият паневропейски индекс Stoxx600 загуби около половин процент през месеца в местна валута (EUR) и почти 3% през последните три месеца. Акциите в еврозоната спаднаха през четвъртото тримесечие поради опасенията от рецесия, политическата нестабилност и евентуална търговска война. През годината европейската икономика се забави значително, което се отрази особено лошо на сектор промишлено производство, засегнат от високите разходи за енергия, сковаващи регулации и намаления износ (особено към Китай). Ситуацията се влоши още повече, след като най-големите икономики на континента – Германия и Франция – бяха изправени пред политически сътресения, като и в двете държави паднаха правителствата, което допълнително засили политическата нестабилност и икономическата несигурност. През тази година ЕЦБ намали основните си лихви четири пъти в отговор на слабия растеж – последния път, както се очакваше, с 25 б.т. през декември.

Растежът във Великобритания също се забави, което накара Английската централна банка да възприеме по-мека позиция, и британският паунд поевтиня. През декември акциите в Обединеното кралство също спаднаха поради влошените макроикономически перспективи, с признаци за отслабване на пазара на труда и забавяне на икономическия растеж. Като цяло Европа е слабо представена в областта на акциите за изкуствен интелект, които направиха голяма доходност през 2024 г. В резултат на това европейските акции се представиха по-слабо от американските такива – Stoxx600 завърши годината с възвръщаемост от едва 6% спрямо над 30% на S&P500 в евро. През последния месец на годината Дания беше най-зле представилият се национален пазар в световен мащаб, тъй като най-голямата датска (и европейска!) компания, Novo Nordisk, претърпя срив в цената на акциите с над 20% след слаби резултати от нейното лекарство за отслабване. Като цяло най-лошо представилите се сектори в Европа за годината бяха Материалите, Енергетиката и Цикличното потребление, докато сред секторите, отбелязали най-големи печалби, бяха Финансите и (Теле)Комуникациите.

При цялата тази икономическа слабост, европейските облигации се представиха по-добре от международните си аналози. Тъй като „сърцето“ на Европа изпитваше затруднения (Германия, Франция), европейската периферия се представи сравнително силно – и това позволи на спредовете на периферния дълг да се свият. Интересно е, че политическите неволи във Франция накараха доходността на френските ДЦК да надмине тази на гръцките за първи път в историята. Отделно, спредовете на френските облигации се разшириха толкова много, че надминаха спредовете на испанските ДЦК за първи път от световната финансова криза през 2008 г. Също свивайки рисковия си спред, италианските облигации бяха най-добре представящият се вид дълг с възвръщаемост от 5,3% за 2024 г. В Обединеното кралство бюджетът на лейбъристкото правителство повиши данъците, което породи опасения относно задлъжнялостта – британската лира се обезцени, а доходността на 10-годишните гилтове (ДЦК) нарасна; британските гилтове бяха най-лошо представящият се сектор с фиксиран доход за годината. И накрая, доходността на важните 10-годишни германски облигации приключи 2024 г. на равнище 2,37%, а еврото отслабна спрямо долара, отразявайки нарастващите икономически различия от двете страни на Атлантическия океан.

 
Флаг България

Представяне на българския пазар

Декември бе отличен за Българската фондова борса, и то именно във време, когато световните борси отбелязаха спадове. Представителният индекс SOFIX добави мощно почти 5,5% за месеца, за да затвори с 16,7% доходност за 2024 г. (в лева), а широкият BGBX40 се повиши с по-скромните 3,45% за месеца и над 8,8% за годината. Търговията бе под знака на празничното настроение в края на годината, но с доста солиден обем от близо 230 млн. лева – повече от двойно по-голям спрямо декември миналата година. През месеца бе осъществено успешно едно първично публично предлагане (IPO) – на дружеството за онлайн игри Global Gaming Solutions. Компанията набра над 1,3 млн. лева на пазара за малки компании beam – това отбеляза 19-то успешно IPO на „младшия“ сегмент на БФБ. Иначе, като доходност на родния пазар, най-добре представилата се компания за декември бе финансово-застрахователният холдинг Еврохолд България АД, която записа ръст от над 34%, а сред тези с най-голяма загуба бе фондът за дялово инвестиране Илевън кепитъл АД, чиято цена на акцията спадна с почти 8%.

Финансови пазари - България
 

Правни условия