Пазарът в САЩ

През август американският фондов пазар отбеляза печалби при различните си индекси. Представителният капиталов индекс S&P500 отбеляза добро повишение от 1,9% (в USD). Индустриалният индекс Дау Джоунс, който включва 30 изтъкнати компании, също отбеляза сериозен ръст от 3,3%. От друга страна, Nasdaq Composite, който е индекс, силно натоварен с технологични акции, отбеляза най-малкото повишение (от трите индекса) от по-малко от 1,6% поради опасенията за повишаването на лихвите и тяхното въздействие върху технологичните компании. Икономиката на САЩ показва признаци на забавяне, като отслабващият пазар на труда вече надделява над инфлацията като основен фокус на Федералния резерв. Откритите работни места намаляват, съкращенията се увеличават, а последните данни за заплатите в неселскостопанския сектор сочат рязко забавяне на създаването на работни места – за пръв път от последните пет години се наблюдава свиване на месечна база: вместо очакваните 147 хил. да бъдат добавени за юни, действителната бе ревизия за загуба на работни места за 13 хил. човека.

Това принуждава Фед да разгледа сериозно намаляване на лихвените проценти – вероятно от септември, като през тази година се очакват до три намаления. Инфлацията обаче се запазва: предпочитаният от Фед показател за проследяване на инфлацията – индексът на разходите за лично потребление (PCE) – показа, че основната инфлация се е повишила с 2,9% на годишна база през юли, което все още е високо над целта на Фед от 2%. Забавените ефекти от по-високите мита могат само да увеличат икономическата несигурност, повишавайки риска от стагфлация и поставяйки под съмнение устойчивостта на потребителските разходи. Същевременно правителството на САЩ разчита на по-високите приходи от мита, за да се справи с нарастващия бюджетен дефицит, който е най-висок в историята извън рецесиите.

Опасенията за дългосрочната устойчивост на американския дълг, допълнени от противоречивите намеси на президента Тръмп с „престрелки“ включващи ФЕД и Бюрото по трудова статистика, подкопават доверието на инвеститорите и допълнително отслабват щатския долар (който от началото на годината е загубил 13% спрямо EUR). Ревизираният доклад показа, че БВП на САЩ нараства с годишен темп от 3,3% през второто тримесечие, което е по-високо от предишните оценки. По този начин ФЕД изглеждаше готов да понижи лихвените проценти в отговор на омекването на пазара на труда, въпреки инфлацията, надхвърляща целевите стойности. Оценките на акциите в САЩ остават високи, отразявайки оптимизма (главно на ИИ), въпреки че продължаващите рискове – включително политическата несигурност, търговската политика и фискалните дисбаланси – могат да поставят под въпрос тази перспектива през следващите месеци.

На корпоративно ниво, Nvidia приключи сезона на отчетите за печалбата, като надмина очакванията за продажбите и печалбата за второто тримесечие. Въпреки това, макар че продажбите нараснаха с над 50 % на годишна база за девето поредно тримесечие(!), несигурността по отношение на търговията между САЩ и Китай и невъзможността да се покрият (за малко) очакванията на анализаторите за приходи от центрове за данни доведоха до разпродажба на акциите ѝ впоследствие. Това разклати сериозно акциите на технологичните компании. Като цяло корпоративните печалби надхвърлиха плахите прогнози на анализаторите, въпреки някои разочарования в отделните сектори – най-вече акциите на технологичните компании се представиха по-слабо поради опасенията за възвръщаемостта на инвестициите в изкуствен интелект (ИИ) и публикувания разочароващ академичен доклад за доходността на проектите за генеративен ИИ.

През август акциите с малка пазарна капитализация в САЩ се представиха по-добре от тези с голяма пазарна капитализация, подпомогнати от устойчивата глобална активност и очакванията за краткосрочно намаляване на лихвените проценти от страна на Фед. Инвестиционните тръстове със специална инвестиционна цел (за недвижими имоти, или REITs) също се покачиха, отчасти поради слабостта на технологичния сектор. Секторът на материалите беше най-добре представилият се, подкрепен от напредъка в търговските преговори и увеличаването на производството, докато секторът на здравеопазването също се радваше на силен месец.

Американските държавни ценни книжа нараснаха с 0,9% през месеца като цяло, подкрепени главно от речта на председателя на Фед Джей Пауъл в Джаксън Хоул, който предположи промяна в икономическите рискове след данните за инфлацията и низходящите ревизии на заетостта. Тези фактори накараха инвеститорите да очакват по-висока вероятност за понижение на лихвите от Фед през септември и малко по-нисък краен лихвен процент. което направи кривата на доходността по-стръмна, тъй като доходността по краткосрочните книжа се понижи, а на дългосрочните нарасна поради опасения за независимостта на ФЕД. Двугодишните ДЦК на САЩ завършиха месеца с доходност от 3,6%, а десетгодишните – на 4,25%. Разочароващите данни за новите работни места доведоха до рязко понижение на доходностите в началото на август (цените на облигациите и доходността им се движат в противоположни посоки). а пазарите все по-често оценяваха по-ранното намаляване на лихвите. Докато по-краткосрочните ДЦК се възползваха от тези събития и от по-слабата от очакваното инфлация, облигациите с по-дълъг матуритет останаха под натиск поради опасенията за фискалните разходи и съмненията относно независимостта на централната банка.

Пазарът в Европа

Акциите в Европа също отбелязаха предимно печалби през месеца в евро. Продължаващият спад на щатския долар означава, че възвръщаемостта от американските акции за европейските инвеститори е силно накърнена от неблагоприятното валутно движение. Като цяло общоевро-пейският капиталов индекс Stoxx600 завърши август със скромно увеличение от 0,75% (в евро). Сред най-добре представилите се сектори бяха енергийният и цикличното потребление. В рамките на потреблението, автомобилните компании специално бяха облагодетелствани, че в края на юли беше постигнато споразумение за митата със САЩ. Промишлеността и секторът на информационните технологии бяха сред основните губещи сектори през месеца. Акциите от ИТ пострадаха от глобалната слабост в сектора. Сред промишлените предприятия акциите, свързани с отбраната, се понижиха на фона на известен напредък в преговорите за прекратяване на войната в Украйна (въпреки че срещата между президентите Путин и Тръмп в Аляска в средата на август се оказа до голяма степен безрезултатна).

Политическата несигурност във Франция доминираше в заглавията на вестниците, тъй като френският министър-председател свика вот на недоверие към своето правителство на малцинството. Този ход последва невъзможността му да осигури парламентарна подкрепа за бюджетни съкращения. Съобщението предизвика нестабилност на френските пазари, като индексът CAC40 на водещите френски акции спадна с 0,9% през месеца. Имайки предвид, че френските компании представляват малко по-малко от една четвърт от индекса Stoxx600 по пазарна капитализация, този спад натежа върху цялостното представяне на Европа. Въпреки тези предизвикателства икономическите данни за Еврозоната показаха известна жизненост.

Съвкупният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната се подобри до стойност 51.1 през август (спрямо 50.9 през юли), което сигнализира за разширяване на бизнес активността, тъй като новите поръчки отново отбелязаха ръст, особено в промишлеността. Акциите в Обединеното кралство също отбелязаха малки печалби – борсовият индекс FTSE100 нарасна с 0,9% през август. Британските акции обаче се представиха по-слабо в сравнение с континенталните си колеги на фона на продължаващите вътрешни предизвикателства. Инфлацията остана упорито висока – 3,8% през юли, като се оказа по-висока от очакваното. В отговор на това Английската централна банка (АЦБ) понижи основния си лихвен процент с 25 базисни точки до 4,0%, но решението разкри разногласия, като четирима членове на Комитета гласуваха против промяната, въпреки признаците за отслабване на пазара на труда в Обединеното кралство.

На пазарите на инструменти с фиксиран доход френските държавни облигации се представиха по-слабо поради политическите сътресения и опасенията за фискалната дисциплина, като големият бюджетен дефицит на Франция се откроява сред европейските си аналози. В по-широката Еврозона доходността на облигациите се повиши слабо, тъй като данните за растежа и инфлацията отговориха на очакванията, а производството показа възстановяване. Доходността на британските Гилтове (ДЦК) се повиши, особено на дългосрочните облигации, след като по-високата от очакваното инфлация накара инвеститорите да намалят очакванията си за смъкване на лихвите от страна на Английската централна банка. АЦБ наистина свали лихвите до 4%, но решението не беше единодушно, което предполага предпазливост към по-нататъшни намаления. В цяла Европа доходността на държавните облигации като цяло се повиши през август под влияние на стабилния икономически растеж, стабилната инфлация и опасенията относно фискалната политика във Франция и Германия.

Пазарът в САЩ

През юли акциите в САЩ скочиха още повече, достигайки нови исторически върхове. Инвеститорите бяха окуражени от много силното начало на сезона на отчитането на печалбите и появата на известна яснота относно търговските тарифи. Водещият индекс S&P500 отбеляза възвръщаемост от 2,17% за месеца, но бе значително изпреварен от технологичния Nasdaq100, който регистрира ръст от 3,7%. Големите технологични компании обявиха особено силни резултати, стимулирани от оптимизма за потенциала за растеж на изкуствения интелект (ИИ) и облачните технологии. Волатилността се понижи, тъй като индексът VIX, измерващ страха на инвеститорите, спадна под 15 за първи път от повече от две години. Въз основа на компаниите, които са представили отчети досега през този сезон, близо 78% от компаниите в S&P500* са надминали консенсусните очаквания за ръст на печалбите и приходите, което е по-добре от дългосрочната средна стойност.

Компаниите от Великолепната седморка продължиха да отчитат по-силен ръст на печалбите (17% спрямо 4%) и на приходите (14% спрямо 7%) в сравнение с останалата част от пазара. Освен акциите от Технологиите, компаниите от сектора на комуналните услуги и индустрията също отбелязаха голяма месечна възвръщаемост. От друга страна, някои дефанзивни сектори, като потребителските стоки и здравеопазването, се представиха по-слабо. Пазарите бяха допълнително успокоени от обявените от САЩ тарифни споразумения с редица основни търговски партньори преди крайния срок 1 август. Данните за юни показаха също, че годишната инфлация в САЩ (измерена чрез индекса на потребителските цени, ИПЦ) се е повишила до 2,7% спрямо 2,5% през май, тъй като повишените мита започнаха да се отразяват на цените. Тъй като инфлацията остава толкова „лепкава“, Фед не прояви голяма склонност към незабавно намаляване на лихвите. По данни на Бюрото за икономически анализи през второто тримесечие икономиката на САЩ е нараснала с 3% на годишна база, възстановявайки се от свиването с -0,5% през първото тримесечие. Данните за първото тримесечие бяха повлияни от рязкото нарастване на вноса и презапасяването на фона на опасенията за потенциални търговски мита.

Безработицата също се повиши от 4,1% на 4,2%. Тъй като натискът за намаляване на лихвените проценти се засилва, понастоящем пазарите като цяло очакват намаляване на лихвите на заседанието на Фед през септември. Цялата динамика засегна и пазарите на облигации. Политическият натиск върху Фед се засилва, тъй като администрацията на Тръмп настоява за намаляване на разходите за финансиране на огромния държавен дълг. Доходността на съкровищните облигации се повиши през юли (т.е. цените им се понижиха), отразявайки подобряващите се перспективи за икономическия растеж, но и нарастващото безпокойство на пазарите от фискалната ситуация. Пазарите на корпоративните облигации се радваха на положителен месец, изпреварвайки държавните облигации като доходност. Благоприятните перспективи и стабилните печалби на компаниите в САЩ – които надхвърлиха очакванията - обусловиха стабилното представяне в различните сектори и рейтинги, както на корпоративните облигации с инвестиционен рейтинг, така и на тези с висока доходност.

Пазарът в Европа

Възходящото движение на европейските капиталови пазари продължи през юли, стимулирано от положителните нагласи на инвеститорите, устойчивите икономически данни и намаляването на политическата несигурност. Основният европейски индекс STOXX600 се повиши с 0,88% (в ЕUR) на фона на оптимизма, свързан с потенциалното избягване на по-строги мита, и по-добрите от очакваното отчети за печалбите на някои компании. Компаниите от Обединеното кралство поведоха ралито, като важният капиталов индекс FTSE100 се повиши с цели 4,24% (в GBP) и премина 9000 пункта за първи път в историята си. Това привлече инвеститорите като възможност за диверсификация от сравнително скъпия и концентриран пазар на акции в САЩ.

Междувременно данните на Евростат разкриха, че през второто тримесечие на 2025 г. икономиката на еврозоната е нараснала с 0,1%, което е забавяне спрямо 0,6% през първото тримесечие, но е по-добро от опасенията предвид търговската несигурност през периода. Германският индекс DAX40 отбеляза скромен, но солиден ръст от 0,65% (в EUR), тъй като достигна почти исторически максимум от 24 500на фона на опасенията за икономическа стагнация. Ръстът му се дължи на глобалната експозиция на компаниите в него, която ги предпазва донякъде от вялата вътрешна икономика у дома. Еврото поскъпна с над 3% спрямо щатския долар, отразявайки положителните европейски перспективи и настроенията на инвеститорите. Европейският съюз сключи споразумение със САЩ за налагане на мита от 15% върху стоки от ЕС, внасяни в САЩ.

Акциите поскъпнаха при тази новина, тъй като пазарите изпитаха облекчение, че е избегната заплахата на президента Тръмп да наложи 30% мита и открита търговска война. Някои отрасли (включително самолетостроенето и частите за самолети) бяха освободени от митата. Сред най-добре представилите се сектори през месеца беше финансовият, след като няколко европейски банки публикуваха положителни резултати от дейността си. Основните губещи в Европа, подобно на САЩ, бяха акциите в сектора на здравеопазването, тъй като секторът достигна ново тримесечно дъно на фона на натиска върху фармацевтични гиганти, като Sanofi. Секторът на информационните технологии беше сред най-слабите сектори на фона на разочароващите тримесечни отчети за приходите и прогнозите на някои големи европейски компании за софтуер и чипове. Сред другите слабо представящи се сектори бяха недвижимите имоти и комуналните услуги, които са чувствителни към лихвените проценти.

През юли доходността на държавните облигации в Еврозоната се повиши, тъй като нагласите за растежа бяха като цяло положителни, а инвеститорите проявиха предпочитание към акциите. Съставният индекс PMI нарасна до 51,0 през юли (+0,4), благодарение и на услугите и на производството, и надхвърли очакванията. Инфлацията в еврозоната бе в съответствие с очакванията и възлезе на 2% г/г през юни. Въпреки това ЕЦБ не пожела да понижи допълнително лихвените проценти предвид несигурността около перспективите за глобална икономическа нестабилност и на заседанието си през юли запази депозитната лихва непроменена (на 2%), отбелязвайки забавянето на инфлацията.

Пазарът в САЩ

Пазарите на акции в САЩ продължиха впечатляващия си обрат през юни, въпреки че темпът на нарастване се забави донякъде след силното рали през май. Широкият индекс S&P500 се повиши с почти 5%, а технологичният Nasdaq100 добави над 6%, като и двата индекса достигнаха нови исторически върхове през месеца. Тарифите останаха в центъра на вниманието на инвеститорите през юни, въпреки че голяма част от първоначалното безпокойство се разсея, тъй като продължаващите преговори разкриха потенциално много по-благоприятни нива на тарифите, отколкото първоначално бяха опасенията. Комбинацията от възстановено доверие на инвеститорите и силен сезон на приходите помогнаха за стимулиране на акциите на технологичните компании с голяма пазарна капитализация. След като през първото тримесечие на 2025 г. се представиха по-слабо, "Великолепната седморка" постигна добра доходност през второто, като надмина останалата част от S&P500 с 14%. Акциите в САЩ бяха подкрепени и от корпоративните печалби за първото тримесечие, които като цяло бяха стабилни и това разшири ралито. Най-голям ръст през месеца реализираха растежни и циклични компании, като технологиите и енергетиката, а дефанзивните сектори, като комуналните услуги и потребителските стоки, се представиха по-слабо. Докато технологиите бяха подкрепени от продължаващия ентусиазъм около изкуствения интелект и силното търсене на чипове, енергетиката беше стимулирана от краткотрайното покачване на цените на петрола, предизвикано от внезапната ирано-израелска война.

Макар че конфликтът предизвика значителна геополитическа нестабилност, реакцията на пазарите беше приглушена. След намесата на САЩ на 22 юни и след съобщението на ОПЕК за увеличаване на производството, цените на петрола отново се установиха под 70 щатски долара за барел суров петрол тип "Брент". Макроикономическата обстановка в САЩ остана като цяло благоприятна, с някои пукнатини: безработицата се задържа стабилна (на равнище 4,2%), но растежът на заплатите леко се забави; индексът на потребителските цени (CPI) показа, че годишната инфлация е под очакванията на анализаторите (от 2,5%), но се повиши незначително спрямо предходния месец (на 2,4% от 2,3%). И така, на заседанието си през юни Федералният резерв остави лихвените проценти непроменени, но спомена за възможно намаляване на лихвите през септември.

На пазарите с фиксиран доход фокусът започна да се насочва от паричната политика, тъй като Фед не е сигурен за скорошно намаляване на лихвите, към фискалната политика и какво би означавало това за устойчивостта на дълга. Пазарите размишляваха върху последиците от "Големия красив законопроект" на Тръмп – оценено бе, че той ще влоши състоянието на държавния дълг на САЩ, тъй като може да добави към федералната задлъжнялост между USD 3 и 5 трлн. през следващите 10 години (преди да се отчетат евентуалните компенсации от мита). Законопроектът удължава предишните данъчни намаления, увеличава разходите за отбрана и съкращава разходите за програми като Medicaid (здравеопазване за бедни). Тъй като лихвените плащания на правителството вече надхвърлят 1 трилион щатски долара годишно, бяха изразени опасения относно устойчивостта на бъдещите държавни финанси. В резултат на това доходността на важните 30-годишни американски ДЦК се повиши с 20 б.т. през тримесечието, което направи кривата на доходностите още по-стръмна.

Пазарът в Европа

Юни се оказа труден месец за европейските капиталови пазари поради подновеното търговско напрежение със САЩ. Ескалацията на тарифите на президента Тръмп, заплашваща с мита до 50 % върху ключови експортни стоки от ЕС като автомобили, стомана и фармацевтични продукти, помрачи перспективите пред икономическата обстановка в региона. Въпреки, че в крайна сметка ЕС договори отсрочка и прие базово мито от 10% като основа за по-нататъшни преговори, несигурността предизвика нестабилност на пазарите, особено в експортно ориентираните сектори. Индексът STOXX Europe600 завърши месеца с понижение от приблизително 1,3%, което отразяваше предпазливото настроение на инвеститорите.

Германският индекс DAX загуби близо 0,4%, тъй като натежаха притесненията относно експозицията на промишлеността към американските мита. Много национални фондови борси също регистрираха загуби за месеца, макар и малки. Освен външната търговия, геополитическите фактори също допринесоха за безпокойството на пазара. Нарастващото напрежение между Израел и Иран за кратко повиши цените на петрола, подкрепяйки енергийните акции – но и подхранвайки опасенията за инфлацията в Европа. Най-лошо представилите се отрасли през юни бяха автомобилната индустрия и търговията на дребно – и двата със спад от около 2%; слабо се представиха потребителските услуги и здравеопазването. За тримесечието обаче промишлеността бе начело в поскъпването на акциите, движена главно от акциите в областта на отбраната.

Споразумението на срещата на върха на НАТО, че страните ще увеличат разходите за отбрана до 5% от БВП, превърна акциите на европейските отбранителни компании в една от най-добре представящите се глобални инвестиционни теми тази година. Индексите на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната останаха слаби, като производството все още не расте. Инфлацията продължи да намалява – данните за индекса на потребителските цени (CPI) за май показаха, че цените са само с 1,9% по-високи спрямо година по-рано, забавяйки се от 2,2% през предходния месец. ЕЦБ намали очаквано лихвите, подчертавайки зависимостта от данните в условията на разнопосочни макроикономически сигнали. При положение че депозитната лихва на ЕЦБ вече е 2%, председателят Лагард посочи, че ЕЦБ може би се приближава към края на цикъла на лихвени намаления. Британският борсов индекс FTSE100 беше по-устойчив, но все пак се понижи поради продължаващия инфлационен натиск и политическия шум около фискалната политика на острова.

Подобно на Фед, и Английската централна банка (АЦБ) запази лихвените проценти без промяна през юни. В цяла Европа пазарите с фиксиран доход останаха чувствителни, както към вътрешнополитическите събития, така и към глобалните перспективи за лихвите. Доходността на германските Бундове леко се повиши до 2,6% като цяло, отразявайки стабилните икономически данни и намалената рискова премия на основните европейски пазари. Доходността на италианските ДЦК остана повишена, отразявайки опасенията за устойчивостта на дълга и бавната скорост на реформите, въпреки че спредовете спрямо Бундовете се свиха донякъде.

Пазарът в САЩ

През май пазарите на акции в САЩ бяха едни от най-добре представилите се развити пазари. Основните американски борсови индекси постигнаха силни положителни резултати - технологичният NASDAQ завърши с около 9% ръст за месеца, изплувайки от територията на мечи пазар, а широкият S&P500 нарасна с над 6%, записвайки най-доброто си представяне за м. май от 1990 г. досега. Водачи на пазара бяха предимно цикличните сектори (промишленост и циклично потребление), които бяха силно разпродадени по време на априлския спад. Най-силни ръстове показаха акциите, свързани с изкуствения интелект, които бяха пък най-силно засегнати през април – така технологичните акции оглавиха пазара с повече от 10% месечна възвръщаемост за сектора. От друга страна, секторите Енергетика и Здравеопазване продължиха да се представят по-слабо, тъй като енергийният сектор остана под натиска на по-ниските цени на петрола, а акциите в сектора на здравеопазването бяха повлечени надолу от продължаващата политическа несигурност, свързана с наскоро обявената от президента Тръмп реформа на ценообразуването на лекарствата. Интересно е, че след почти изцяло отчетените корпоративни резултати в САЩ за първото тримесечие на 2025 г. сектор Здравеопазване отбеляза 43% ръст на печалбите, което е най-високото ниво сред всички 11 сектора. Средно компаниите в S&P500 са отбелязали ръст на печалбата от почти 13% спрямо година по-рано, което е два пъти повече от очакванията на анализаторите, и второ поредно тримесечие на двуцифрен ръст на нетната печалба. Макроикономическата обстановка в САЩ остава като цяло благоприятна.

Пазарът на труда продължи да проявява забележителна устойчивост, каторавнището на безработица се задържа близо до многогодишните ниски равнища, а ръстът на заплащането поддържа стабилен темп. Инфлационният натиск остана основния проблем за Федералния резерв (Фед). Макар че основният индекс на потребителските цени (CPI) показа допълнителни признаци за успокоение (през април инфлацията се понижи за трети пореден месец до 2,3%), инфлацията при услугите и разходите за труд на компаниите останаха високи. Пазарите бяха разколебани за евентуално бъдещо намаляване на лихвените проценти от страна на Фед и понастоящем оценяват две до три намаления с по ¼% до края на годината, в зависимост от силата на постъпващите данни. Междувременно понижаването на кредитния рейтинг на държавния дълг на САЩ от Moody's през май послужи като отрезвяващо напомняне за влошаващите се фискални перспективи на Америка. В "големия, красив законопроект" на Тръмп (одобрен от Камарата на представителите само с 1 глас) се предлага увеличаване на разходите за отбрана, удължаване на предишните данъчни намаления и допълнително съкращаване на разходите по някои програми (като напр. Medicaid, за здравеопазване на по-бедните). Инвеститорите се опасяваха, че законопроектът ще увеличи бюджетния дефицит и дълга на САЩ.

Понижаването на кредитния рейтинг предизвика краткотрайна разпродажба на ДЦК с по-дълъг матуритет, което направи кривата на доходностите в САЩ по-стръмна, тъй като при по-късите матуритети отразиха забавяне на растежа (дори рецесия), а по-дългите – нарастване на опасенията, свързани с дълга, и по-висока инфлация. Въпреки подобрените перспективи за по-високи лихвени проценти за по-дълго време, щатският долар остана без промяна през месеца. Доходността на щатските ДЦК като цяло се повиши през месеца: доходността на важните 10-годишни ДЦК се търгуваше в широк диапазон, като в средата на май достигна най-високата си стойност от 4,5%, а в края на месеца спадна до 4,3%.

Пазарът в Европа

Европейските пазари на акции записаха силни печалби през май, подкрепени от разсейването на опасенията за тарифите на САЩ и подобряването на макроикономическите данни. Първоначално президентът Тръмп заплаши с 50 % мита за ЕС, считано от 1 юни, но впоследствие срокът беше договорен за 9 юли. В началото, акциите се понижиха на фона на тарифната заплаха, но по-късно се възстановиха. Индексът STOXX Europe 600 се повиши с 4% през май (в EUR), като германските и френските акции бяха водещи в увеличението. Сред най-добре представилите се сектори бяха промишлеността, информационните технологии и финансите, докато секторът на здравеопазването изостана.

Германският борсов индекс DAX нарасна с 6,7% през месеца, подкрепен от по-силния от очаквания ръст на БВП от 0,2% през първото тримесечие и нарастването на поръчките в производството. В допълнение към благоприятното отлагане на американските мита, Европейската централна банка (ЕЦБ) намали депозитната си лихва с 0,25% до 2,25%, позовавайки се на прогнози за отслабващ растеж. Комбинираният PMI индекс в еврозоната спадна до 49,5 пункта (шестмесечно дъно), като активността в сферата на услугите отслабна, а производството продължи да е в застой (показание под 50 означава свиване). Въпреки това, очакванията за понижаване на лихвите допринесе за стабилизиране на финансовите пазари. В Обединеното кралство борсовият индекс FTSE100 нарасна с 3,3% през май (в GBP), изоставайки от континенталните пазари, тъй като инфлацията остана по-упорита (инфлацията скочи до 3,6%, което е 15-месечен връх), а Английската централна банка (АЦБ) изрази опасения. Освен това големите фармацевтични компании от Острова бяха подложени на натиск след промените на Тръмп за ценообразуване на лекарствата, които застрашават приходите им от продажби в САЩ.

От друга страна, Обединеното кралство и ЕС постигнаха споразумение за "рестартиране" на отношенията и задълбочаване на връзките след Брекзит. Сделката обхваща пакт за отбрана и сигурност, урежда права за риболов и премахване на административните пречки за износа на селскостопански продукти. Европейските пазари с фиксирана доход бяха по-стабилни, особено в периферията. На централните пазари – като Германия и Франция – се наблюдаваха само малки повишения на доходността. Подобрените перспективи на ЕЦБ се отразиха благоприятно на периферните държавни облигации (Италия, Испания), чиито кредитни спредове спрямо германските облигации се свиха.

Доходността на 10-годишните италиански ДЦК всъщност дори леко се понижи през месеца. Британските ДЦК не бяха пощадени и тяхната доходност се повиши през май, отразявайки вероятността за по-висока инфлация и влошените фискални перспективи, които ограничават възможностите на АЦБ за бъдещо намаляване на лихвите.

Пазарът в САЩ

Американските акции като цяло се понижиха през април, представяйки се по-лошо от повечето други региони. От основните американски индекси водещият S&P500 спадна с 0,8% (в USD), докато технологичният NASDAQ100 дори отбеляза известен ръст от 1,5%. Акциите претърпяха гигантски колебания след "Деня на освобождението" на 2 април, когато президентът Тръмп обяви мащабни и много по-големи от очакваното мита върху вносните стоки – 10% мито върху всякакъв внос в САЩ и по-високи "реципрочни" мита за държавите, с които САЩ имат голям търговски дефицит. Пазарната реакция беше брутална, като акциите преживяха второто най-рязко разпродаване в историята си (по-лоша бе само пандемията от Ковид-19). Някои от най-потърпевшите бяха предишните лидери, "Великолепната седморка" и акциите, свързани с изкуствения интелект. Индексът NASDAQ навлезе в мечи пазар (спад от над 20 %), докато по-широкият S&P500 едва го избегна, потъвайки с 19 % от върха си през февруари до дъното през април. По-късно новите мита бяха спрени за 90 дни и това помогна на акциите да се възстановят. Американските акции завършиха месеца след 3 последователни положителни седмици, което ги доведе до нивата, от които започнаха месеца.

Секторите Енергетика и Здравеопазване бяха най-забележимите изоставащи, докато Технологиите бяха сред най-печелившите. Акциите с малка пазарна капитализация в САЩ отново бяха най-зле представящите се – те са се понижили с близо 12% за годината, докато акциите с голяма пазарна капитализация в САЩ са загубили само около 5% към края на април. На макроикономическия фронт инвеститорите трябваше да осмислят някои смесени данни: през първото тримесечие БВП се сви на годишна база (-0,3%), но икономиката на САЩ демонстрира завидна сила и инерция – устойчив пазар на труда с ниско равнище на безработица и ръст на печалбите, който изненада в посока нагоре. Инфлацията (измерена чрез индекса на потребителските цени, ИПЦ) спадна до 2,4% през март (от 2,8%). Търговският дефицит набъбна, тъй като компаниите побързаха да натрупат запаси от чужди стоки преди влизането в сила на митата. Все пак можеше да се усети забавяне в икономиката – през първото тримесечие правителствените разходи са намалели, а композитният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) спадна до 51,2, като спадът се дължеше на сектора на услугите, който достигна 51,4; индексът в промишлеността леко се повиши до 50,7 (всяко ниво под 50 означава свиване). Освен това бизнес очакванията и потребителските нагласи спаднаха драстично до нива, наблюдавани за последен път по време на глобалната пандемия през 2020 г. Подобен спад на доверието е лош знак, тъй като възпира инвестициите и разходите, увеличавайки риска от рецесия в САЩ в близко бъдеще.

Пазарите на облигации също претърпяха значителни сътресения след обявяването на митата в "Деня на освобождението", но като цяло останаха слабо променени. Кривата на доходност на американските ДЦК стана по-стръмна, като доходността спадна при по-кратките матуритети (поради опасенията от потиснат икономически растеж), но се повиши в по-дългия край на кривата (поради опасенията от по-висока бъдеща инфлация). Доходността на 10-годишните щатски ДЦК достигна връх от 4,6% в средата на април, а в края на месеца се понижи до 4,2%. Въпреки вероятността от ускоряване на инфлацията през следващите няколко месеца, кредитните пазари оценяват между едно и четири понижения на лихвите до края на годината, приемайки, че забавящата се икономика ще натежи повече при решението на Фед.

Пазарът в Европа

Април бе леко положителен за европейските акции, въпреки значителната нестабилност, предизвикана от агресивните мита на Тръмп. Европейският съюз реши да се въздържи от налагане на ответни мита в опит да създаде благоприятни условия за преговори с администрацията на САЩ. Това решение, съчетано с положителното развитие в Германия, където беше сформирано ново правителство, донесе известно облекчение, но като цяло европейският капиталов пазар все пак отстъпи през месеца. Общоевропейският индекс STOXX Europe600 завърши април с понижение от 1,2%, но много континентални фондови борси отбелязаха печалби: например, германският DAX приключи с ръст от 1,5 %. Както и в САЩ, Енергетиката беше най-слабият сектор, докато дефанзивните стратегии, като Защитното потребление (стоки от първа необходимост) и Комуналните услуги, се представиха най-добре. През първото тримесечие на 2025 г. БВП на Еврозоната нарасна с 0,4% спрямо последното тримесечие на 2024 г. и с 1,2% на годишна база. Европейската централна банка (ЕЦБ), опасявайки се, че търговската война ще навреди на икономическия растеж на валутния блок, отново понижи лихвите през април с 0,25%, с което лихвеният процент по депозитите достигна 2,25%.

Композитния PMI индекс на еврозоната се понижи до 50,1 пункта през април, което се дължеше на спад в сектора на услугите (49,7), докато PMI индексът в промишлеността остана почти без промяна на ниво 48,7, въпреки че администрацията на Тръмп въведе 10% мито (и 25% за европейските автомобили) в началото на месеца. Производственият PMI намери подкрепа в по-ниските цени на енергията и очакванията за фискални стимули, които донякъде компенсираха неприятностите, свързани с външната търговия.

Подобно на САЩ, индексът на потребителското доверие в еврозоната също се влоши, потвърждавайки, че търговската война и тлеещият конфликт в Украйна натежават върху икономическите нагласи. Индексите на мениджърите по поръчките в Обединеното кралство също показаха влошаване – композитният индекс премина на територията на свиването (48,2), заради търговската несигурност. Британският борсов индекс FTSE100 се понижи през април с -1% (в GBP), но по-фокусираният върху вътрешните пазари индекс FTSE250 се представи по-добре от по-концентрирания върху международните пазари индекс с голяма капитализация FTSE100. В Европа през април доходността се понижи на всички пазари на държавни облигации в еврозоната и на британските гилтове. Нарастващата увереност за бъдещи по-ниски лихвени проценти оказа подкрепа на европейския държавен дълг през месеца, потвърдена отново от понижението на лихвените проценти от ЕЦБ.

В Обединеното кралство доходността на ДЦК беше много колеблива през април, но в крайна сметка завърши месеца с понижение. Макар че през април Английската централна банка нямаше заседание, пазарните очаквания за понижение през май се увеличиха, тъй като инфлацията през март обнадеждаващо намаля (до 2,6% от 2,8%), а данните за икономическата активност показаха влошаване. Като цяло кредитните спредове се колебаеха в зависимост от рисковите нагласи през април, като бяха разпродадени рязко покрай съобщенията за митата в „Деня на освобождението“, за да свият отново по-късно. Облигациите с по-високо качество (инвестиционен клас) продължават да демонстрират устойчивост пред рисковете от рецесия и се представиха по-добре от високодоходните облигации.

Пазарът в САЩ

Месец март бе ужасен за американските акции. Основен пречка за пазарите бяха новите съобщения за мита, които президентът Тръмп направи за някои държави (най-вече за Мексико и Канада) и за някои стоки (автомобили, стомана и алуминий). Притесненията на инвеститорите за последващото икономическо забавяне, нарастващата инфлация и отслабващите потребителски нагласи изпратиха американските борсови индекси в отрицателна територия, (и те регистрираха най-лошото си тримесечие от мрачната 2022 г. досега). Секторите на Информационните технологии и на Потребителските услуги отбелязаха най-силен спад. Технологичният индекс NASDAQ Composite спадна със -7,7% през март и с повече от -10% за тримесечието. Много от технологичните гиганти пострадаха: от януари до март акциите на Nvidia се сринаха с 19%, на Alphabet (Гугъл) – с 18%, а на Apple и Microsoft – с 11%. От миналогодишните шампиони, „Великолепната седморка“, Tesla беше засегната най-тежко – от началото на годината тя е загубила 36 % от стойността си. Въпреки това повечето други сектори се представиха по-добре, като най-печеливши бяха секторите Енергетика и Здравеопазване.

Широкият индекс S&P500 спадна с -5,75% само през март, а за тримесечието се понижи с -4,6%. Инвеститорите се опасяваха, че търговските мита плюс оптимизацията на публичния сектор (съкращаване на работни места), планирана от DOGE (новия Департамент за правителствена ефективност), могат да окажат натиск върху потребителите в САЩ. Индексът на потребителското доверие се понижи за четвърти пореден месец през март до 92,9 (спрямо 100,1 преди това). Частта на индекса, отразяваща очакванията – която измерва краткосрочните нагласи на потребителите за доходите им и за условията на пазара на труда – спадна до 65,2, достигайки най-ниското си равнище от 12 години насам (показание под 80 може да означава предстояща рецесия). Като се има предвид подтиснатите очаквания, не е изненадващо, че на заседанието си през март Фед реши да не предприема никакви действия по отношение на лихвените проценти (запазвайки ги на нива от 4,25%-4,50%). Все пак Фед ревизира прогнозите си за растежа на БВП през 2025 г. до 1,7% (намалявайки ги от 2,1%) и за инфлацията през 2025 г. до 2,7% (увеличавайки ги от 2,5%). Инфлацията, измерена чрез любимия показател на Фед – базовите разходи за лично потребление (PCE), които изключват волатилните цени на храните и енергията – нарасна с годишен темп от 2,8% през февруари, което бе повече от очакванията на икономистите и повече от стойността от предходния месец.

От друга страна, корпоративните печалби продължават да нарастват; икономиката продължава да създава работни места със силни темпове (равнището на безработица спадна от 4,1% на 4,0%); а PMI индексът в промишлеността се повиши до 50,9 през януари, като за първи път от две години насам показа над 50. Заклещен между чука и наковалнята, Фед сега ще трябва да избира между опасността от забавяне на икономическия растеж и рисковете за повишаване на инфлацията. Влошените перспективи за повишаване на лихвените проценти от страна на Фед бяха една от причините за значителното поевтиняване на щатския долар спрямо кошницата от световни валути – спрямо еврото доларът загуби над 4,2% през март, което допълнително засили отрицателната доходност от американските активи (акции и облигации) за европейските инвеститори. През това тримесечие американските ДЦК се представиха добре, като доходността им спадна (а цените се повишиха) в отговор на по-слабите данни за икономическата активност – инвеститорите се опитаха да намерят убежище в облигациите, докато акциите спаднаха. Разминаването беше най-видимо на пазарите на корпоративни облигации, където деноминираните в щатски долари облигации превъзхождаха по обем евровите облигации (както на пазарите на облигации от инвестиционен клас, така и на тези с висока доходност). Доходността на важните 10-годишните американски ДЦК приключи тримесечието на равнище 4,2%, което е с 36 базисни точки по-ниско спрямо началото на годината.

Пазарът в Европа

Въпреки сериозното отстъпление през март, европейските акции отбелязаха стабилно покачване през първото тримесечие. Общоевропейският индекс STOXX Europe 600 приключи третия месец с понижение от -4,2%, а за тримесечието отбеляза добра възвръщаемост от 5,8% (в EUR). След силното рали през януари акциите бяха подкрепени допълнително през февруари, когато новоизбраният канцлер Фридрих Мерц в Германия внесе известен оптимизъм, че администрацията му ще следва програма, насочена към икономически растеж. Възходът на акциите обаче се обърна през март, когато пазарите се свиха на фона на опасенията от новите мита на САЩ върху вноса, особено върху този на автомобили и автомобилни части. Оказа се, че безкомпромисният подход на новата американска администрация имаше мобилизиращ ефект върху европейските политици. Европейската комисия обяви, че одобрява нови разходни програми, без да нарушава фискалните правила на ЕС – една програма за 800 млрд. евро за укрепване на отбраната на блока и друга за 500 млрд. евро за инфраструктура, които ще се изпълнява през следващите 12 години. Бизнес настроенията сред компаниите значително се подобриха, особено сред германските, след изборите.

Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната се повиши до седеммесечен връх – услугите вече растяха, а сега и промишленото производство се върна към експанзия за първи път от две години. През месеца на Стария континент настъпи и промяна в пазарното лидерство – германският доставчик на бизнес софтуер SAP изпревари датския фармацевтичен гигант Novo Nordisk, за да стане най-голямата компания в Европа по пазарна капитализация. SAP бе повлиян благотворно от ентусиазма около изкуствения интелект, докато всъщност цената на акциите на Novo Nordisk спадна наполовина от юни миналата година, тъй като шумът около най-продаваните им лекарства за отслабване, Ozempic и Wegovy, позаглъхна. Бившият претендент за титлата „най-голяма европейска компания“, производителят на луксозни стоки LVMH, също пострада, тъй като търсенето от Китай намаля, а митата на Тръмп представляват още една опасност за бъдещите продажби. За разлика от тях европейските авиокосмически и отбранителни компании се изстреляха в небесата напоследък, предвид перспективите за увеличаване на разходите за превъоръжаване на континен.

Най-добре представилият се сектор за тримесечието обаче беше Финансовият. Особено европейските банки имаха силно тримесечие с някои солидни резултати; местните банки също така са и сравнително незасегнати от бушуващата търговска война. Другите сектори в Европа, които отбелязаха най-големи печалби бяха Промишлеността, Енергетиката и Комуникационните услуги. Сред секторите с по-слабо представяне бяха Потребителските услуги и Информационните технологии. Като цяло европейските акции се повлияха положително най-вече поради ротацията на глобалните инвеститори извън скъпо оценените американски технологични акции. В макроикономически план повечето данни, излезли в Европа, бяха благоприятни. По данни на Евростат годишната инфлация в Еврозоната се е понижила до 2,3% през февруари (от 2,5% през януари). Това дава на Европейската централна банка повече възможности за маневриране в сравнение с Фед. През март ЕЦБ одобри още едно намаление на лихвения процент с 0,25% (шесто поред!). Този ход бе предприет в отговор на анемичния европейски икономически растеж и нарастващото геополитическо напрежение, като в момента пазарите оценяват намаления с още 60 б.т. до края на 2025 г.

Огромният размер на европейските финансови пакети за инфраструктурни и отбранителни разходи шокира пазарите, а доходността на държавните облигации се повиши (цените им спаднаха). Германските Бундове понесоха по-голямата част от удара на последвалата разпродажба в цялата Еврозона – доходността на важните 10-годишните Бундове се повиши с повече от 30 б.т. в деня след обявяването, а като цяло, доходността на германските Бундове отбеляза най-големия си дневен скок от Обединението през 1990 г. досега. Разходите по заемите в другите държави-членки на Еврозоната също се повишиха през тримесечието (доходността се повиши).

Пазарът в САЩ

Положителната инерция на американските фондови пазари през януари продължи и през февруари, но след това рязко обърна посоката през последните две седмици на най-краткия месец в годината. От трите основни американски индекса най-силно бе засегнат технологичният NASDAQ, който спадна с около 4% през февруари, докато широкият S&P500 и по-тесният Dow Jones спаднаха съответно с 1,4% и 1,6% (в USD). Основните притеснения на инвеститорите дойдоха от някои по-слаби икономически данни, но най-вече от опасенията за потенциалното въздействие на търговските мита на Тръмп върху икономиката на САЩ. Пазарите показаха ясно изразено предпочитание към не-рисковите активи – акциите на компаниите от сектора на Защитното потребление (стоки от първа необходимост) оглавиха печелившите за месеца.

От друга страна, секторите, които пострадаха най-много, бяха Информационните технологии, наред с Цикличното потребление и Комуникациите. Особено лош беше спадът на акциите на т.нар. великолепна седморка (Mag7) - особено на тези, подхранвани от възхода на изкуствения интелект – тъй като инвеститорите поставиха под въпрос дали са оправдани високите очаквания за печалба и скъпите оценки. Цената на акцията на NVIDIA спадна с 8,5% за един ден след като нетърпеливо очакваният отчет на производителя на чипове разкри, че компанията отново надминава очакванията на анализаторите, но това беше най-малкият размер на „надминаване“ на печалбата за последните осем тримесечия. Друг забележителен губещ от Mag7 беше Tesla, тъй като отчетът разкри намаляващи продажби в Европа – акциите се сринаха тази година (-27,5% от началото на годината), заличавайки всички печалби, които постигнаха след президентската победа на Доналд Тръмп през ноември миналата година. Данните за инфлацията разпалиха известни опасения за състоянието на потребителите в САЩ.

Предпочитаният от Фед измерител на инфлацията – индексът на разходите за лично потребление (PCE) – показа, че цените са се повишили с 2,6% на годишна база (спад от 2,9%), което все още е над дългосрочната цел на Фед от 2%. В доклада бе отбелязано също, че макар личните доходи да нарастват с 0,9% през януари, разходите се свиват, което е знак, че потребителите може би стават по-предпазливи в условията на продължаваща инфлация и несигурност. Всъщност, индексът на американското потребителско доверие внезапно спадна през февруари (от 105,0 до 98,3) – най-резкия месечен спад от почти четири години насам. Още по-тревожно е, че компонентът на индекса за очакванията – който измерва възгледите на потребителите за личните им доходи, бизнеса и пазара на труда – спадна под 80, което може да е показателно за предстояща рецесия. Икономиката на САЩ все още изглежда устойчива – през четвъртото тримесечие на 2024 г. тя нарасна с годишен темп от 2,3%, но може би вече се появяват някои пукнатини: докладът за заетостта показа, че през януари са добавени едва 125 000 работни места - значително под 307 000 през предходния месец и под очакванията за 170 000. Става ясно, че търговската война на Тръмп и налагането на мита дори на приятелски настроени търговски партньори започва да тревожи потребителите – той заплаши да наложи 25% мита върху всички стоки от ЕС и заяви, че митата върху канадски и мексикански стоки ще влязат в сила в началото на март (след едномесечно отлагане). Подобно на повечето изявления на този президент, не беше ясно дали заплахата му е реална или е просто тактика за водене на преговори с цел получаване на по-ниски мита за американския износ.

След като нивото на несигурност се повиши до нови висоти, бележките от заседанието на Фед разкриха, че няма да има повече понижения на лихвите, докато не се види "по-нататъшен напредък по отношение на инфлацията" (Фед запази лихвите без промяна през януари). Песимизмът по отношение на икономиката можеше да се види и на пазарите с фиксиран доход. Тъй като инвеститорите ясно се насочиха към по-ниско рискови активи, щатските ДЦК генерираха положителна доходност във всички сегменти. Опасенията във връзка с някои разочароващи икономически данни накараха доходността на ДЦК на САЩ да спадне до най-ниските си нива от близо три месеца. Доходността на 10-годишните американски ДЦК приключи февруари на равнище 4,2%, спрямо неотдавнашния връх от 4,8% в средата на януари. В края на месеца доходността на 2-годишните ДЦК достигна 3,99%, като наклонът на кривата на доходността се запази нормален (а не обратен).

Пазарът в Европа

Европейските акции продължиха да се представят силно през февруари. В местна валута паневропейският индекс STOXX Europe 600 приключи месеца с 3,3% ръст, като отбеляза най-дългата си серия от седмични повишения (10 поредни) от повече от 12 години. Резултатите по континенталните фондови борси бяха разнопосочни: основните индекси в Германия, Италия и Великобритания се повишиха, докато например френският индекс CAC40 спадна. Несигурността около търговската политика на САЩ тегнеше над континента, но добрите резултати на компаниите и ръстът на акциите в отбранителната промишленост помогнаха за преодоляването ѝ. Най-добре представилият се сектор отново беше Финансовият, особено банките, които продължават да показват стабилни корпоративни печалби и възвръщаемост на собствения капитал, изпреварваща американските им аналози. Другите най-добре представили се сектори бяха Комуникациите и Промишлеността, като в последната значително скочиха акциите на компаниите от отбранителния комплекс. Преговорите и вероятността за прекратяване на огъня в Украйна се засилиха, но промяната в приоритетите на НАТО и дистанцираната реторика на Тръмп показаха, че европейските правителства ще трябва да увеличат военното производство и разходите. Подновяването на фокуса върху вътрешното производство стимулира европейските акции от отбраната, а тяхната индустриална група отбеляза 9,3% ръст през февруари (в евро). От друга страна, най-слабо представилите се в Европа през месеца бяха секторите Информационни технологии и Здравеопазване.

Политиката бе основна тема през месеца, не само заради напрегнатите срещи между европейските лидери и администрацията на Тръмп, но и заради важни избори по континента. В Германия, както се очакваше, спечелиха християндемократите (ХДС), но тревожно е, че крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) остана втора. На икономическия фронт новините бяха по-обнадеждаващи. Индексът на мениджърите по покупките (PMI) показа, че бизнес активността в Еврозоната продължава да се подобрява, макар и бавно. Съставният PMI (за производството и услугите) беше 50,2 през февруари, като остана в зоната на растежа(показание под 50 означава свиване). Картината на инфлацията беше смесена – тя се задържа стабилна в сравнение с миналия месец в Германия (над очакванията) и Италия (под очакванията). Във Франция инфлацията спадна до 0,9% (от 1,8%), което е четиригодишно дъно. Същевременно изчисленията на БВП показаха, че икономиките на Германия и Франция са се свили през последното тримесечие на миналата година (съответно с 0,2% и 0,1%). Акциите в Обединеното кралство също поскъпнаха през февруари, водени от „военните“ компании, както и от големите банки и фармацевтични компании. Английската централна банка намали лихвените проценти с 25 б.т., въпреки че инфлацията, според индекса на потребителските цени (ИПЦ) през януари скочи до 3% (от 2,5%) – което е най-високото равнище от почти една година.

Други данни показаха, че Обединеното кралство едва е избегнало техническа рецесия в края на 2024 г., което развали инвестиционните нагласи, въпреки че засега страната е пощадена от американските мита. Пазарите на фиксирана доход също бяха засегнати от политическите сътресения. Европейските държавни облигации се представиха по-слабо от американските ДЦК през месеца – нарастващата увереност в прекратяването на огъня между Русия и Украйна засили надеждите за растеж, и доходността на европейските ДЦК спадна по-малко, отколкото в САЩ. Европейските корпоративни облигации се представиха по-добре (отколкото американските), като спредовете останаха непроменени, подкрепени от силните корпоративни фундаменти. Ръстът на цените на ДЦК беше отчасти ограничен и от опасенията за потенциално увеличаване на държавните дългове за покриване на разходите за отбрана. Така спредовете на държавните облигации също се промениха незначително през февруари, а италианските облигации с по-висока доходност (10-годишните - 3,5%) изпревариха германските бундове (10-годишните - 2,4%) като възвращаемост за месеца.

Пазарът в САЩ

Американските пазари на акции бяха подкрепени през януари от оптимистичния импулс, породен от президентската победа на Доналд Тръмп, както и от сезона на корпоративните печалби, който започна положително. Индексът S&P500 се повиши с 2,7% през месеца, тъй като икономиката продължи да показва признаци на сила – данните за заетите извън селското стопанство разкриха силен пазар на труда в САЩ, като през декември са били добавени 256 000 работни места (над очакванията), а през последното тримесечие БВП на САЩ е нараснал с 2,3% за година. Базисната инфлация (която изключва волатилните цени на храните и енергията) се понижи до 3,2% (от 3,3%), но Фед запази лихвите непроменени. След като на предишните си три заседания Фед намали лихвените проценти с общо 100 б.т., сега той сигнализира, че е възможно скоро да няма нови намаления, тъй като трябва да се прецени инфлационния ефект от политиките на Тръмп – очаква се повечето от намеренията на новия президент за намаляване на данъците, повишаване на митата и борба с нелегалната имиграция да стимулират инфлацията.

В края на месеца пазарите бяха разтревожени от китайската компания DeepSeek, която заяви, че е обучила своя генеративен модел на изкуствен интелект на много по-ниска цена от сравнимите пазарни лидери със сходни резултати. Акциите на компаниите, свързани с ИИ, рязко спаднаха, тъй като необходимостта от огромни инвестиции в усъвършенствани чипове и центрове за данни за ИИ бе веднага поставена под въпрос. Nvidia, най-големият компонент на индекса S&P500, загуби 600 млрд. щатски долара от пазарната си капитализация на 27 януари, което беше най-голямото еднодневно „заличаване на стойност“ в историята на акциите изобщо. Така, силната концентрация в технологии на американските акции навреди на цялостното им представяне – секторът на ИТ беше единственият „на червено“, докато всички останали сектори се повишиха. Комуникациите, Здравеопазването и Финансите бяха сред основните печеливши.

На пазарите за фиксиран доход в САЩ спредовете на корпоративните кредити от инвестиционен клас продължиха да се колебаят близо до най-тесните си нива от няколко десетилетия насам. (кредитните спредове са разликата в доходността на корпоративните облигации и безрисковите ДЦК; те отразяват допълнителния риск, който инвеститорите поемат, когато кредитират бизнеси в сравнение с държави). През първите две седмици на януари доходността на американските ДЦК се повиши поради очакванията на инвеститорите, че завръщането на Тръмп на власт ще доведе до по-големи бюджетни дефицити. Впоследствие обаче облигациите поскъпнаха поради благоприятните данни за инфлацията през декември и разпродажбата на акциите, свързани с ИИ. Като цяло държавните облигации на САЩ донесоха 0,5% възвращаемост за месеца.

Пазарът в Европа

През януари европейските акции отбелязаха силен ръст, като значително изпревариха другите развити региони – през месеца водещият европейски индекс Stoxx600 се повиши с 6,3% (в EUR). Старият континент се възползва от ротацията извън американските технологични акции, както и от отслабването на притесненията относно бъдещите търговски мита със САЩ, тъй като Китай, Канада и Мексико бяха непосредствените първи цели. Данните на Евростат показаха, че икономиката на еврозоната е била в стагнация през четвъртото тримесечие, с което годишният ръст на БВП на региона за 2024 г. възлиза на 0,9%. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) обаче премина на ниво за експанзия – съставният PMI индекс се повиши до 50,2 през януари спрямо 49,6 преди това, тъй като свиването в производството намаля (показание над 50 означава растеж; под 50 – свиване). Същевременно продажбите на дребно достигнаха ръст от 1,2% на годишна база за ноември, отбелязвайки пети пореден месец на растеж. ЕЦБ очаквано намали лихвените проценти с 25 б.т. и предупреди, че икономическите рискове остават силни, предвид потенциалното бъдещо търговско напрежение с Америка и слабото потребителско доверие на стария континент.

Сред борсовите сектори най-добре представилите се през месеца бяха Здравеопазване и Финанси, особено банките. В сектора на Информационните Технологии акциите на производителите на оборудване за чипове претърпяха спад в отговор на новините за DeepSeek, но все пак се повишиха за месеца. Акциите на софтуерните компании се представиха силно, както и секторът на Цикличното потребление, подкрепен от подобрените макроикономически данни на континента. Британските акции също се представиха отлично, като индексът FTSE100 нарасна с 6,1% (в GBP) – рязкото обезценяване на лирата подпомогна британския пазар, тъй като приблизително три четвърти от приходите на индекса се реализират в чужбина.

Европейските държавни облигации също претърпяха колебания предвид изгледите за икономически растеж, съчетани с малко по-висока обща инфлация – стойността за януари се покачи до 2,5% на годишна база (от 2,4%). При положение че ДЦК на Италия, Франция и Испания до голяма степен останаха без промяна през месеца, германските Бундове загубиха по-забележимите 0,4% – инвеститорите се притесниха от евентуална реформа за премахване тавана на дълга и по-големи фискални стимули след предстоящите федерални избори през февруари.

В Обединеното кралство, нарастващите опасения за състоянието на публичните финанси, съчетани със засилените опасения за стагфлация, за кратко изтласкаха доходността на 10-годишните Гилтове до най-високото им равнище от 2008 г. насам. Въпреки това по-ниската от очакваното инфлация за декември в Обединеното кралство успокои пазарите и до края на месеца доходността на ДЦК спадна, така че Великобритания се превърна в най-добре представящия се регион на облигации в световен мащаб през месеца.

Пазарът в САЩ

Акциите в САЩ отбелязаха спад през декември. Месецът започна с очакваното намаляване на лихвите с четвърт процент от страна на Фед, което заедно с благоприятния доклад за инфлацията, допринесе за възходящия импулс на акциите след резултатите от изборите в САЩ. Разпродажбите обаче бяха предизвикани от някои смразяващи коментари на председателя на Фед за драстично по-малко намаления на лихвите през 2025 г. Въпреки лошия последен месец, 2024 г. беше блестяща година за американските инвеститори и бизнес. През годината S&P500 достигна 57 рекордно високи стойности и беше най-добре представилият се капиталов пазар в света, като приключи с обща възвръщаемост от 23,3% (в щатски долари). Това беше втората поредна година, в която водещият индекс генерира печалба от над 20% – което го прави най-силния двугодишен период от почти 30 години насам. Въпреки това ралито на акциите беше ограничено: акциите на "Великолепната седморка" (Apple, Amazon, Google, Nvidia, Microsoft, Tesla, Facebook) съставляваха повече от 53% от цялата възвръщаемост на индекса. Годината беше белязана от продължаващия ентусиазъм към изкуствения интелект, което окрили всички свързани с него акции – широкият индекс NASDAQ приключи 2024 г. с печалба от 28,6% и това отбеляза шестия път през последните осем години, когато технологичният индекс е с доходност над 20%!

Всъщност американската икономика продължава да бъде обект на завист за останалите страни – средният годишен ръст на БВП за първите три тримесечия на 2024 г. е 2,6 % (при 3,1 % през третото тримесечие); пазарът на труда се възстанови след някои изкривявания, дължащи се на стачки и урагани в края на лятото; отчетите за печалбите показват постепенно разширяване на икономическата инерция отвъд Великолепната седморка. И все пак, въпреки че представянето на акциите в САЩ варираше значително в различните сектори, за втора поредна година (Теле)Комуникациите и Информационните технологии бяха категорично най-добре представящите се, генерирайки през 2024 г. над 40% и 36% съответно. Финансовите дружества също се представиха добре, подкрепени от средата на високи лихвени проценти и перспективите за дерегулация след избирането на Тръмп. Материалите бяха с най-слабо представяне, като отбелязаха леко отрицателен резултат (в щ. д.).

През годината пазарът на облигации в САЩ преживя значителна волатилност поради променящите се перспективи за инфлацията и паричната политика. Дългът от инвестиционен клас не можа да надделее над високодоходния дълг, а доходността на държавните облигации като цяло се повиши. Доходността на важните 10-годишните ДЦК на САЩ се движеше между 4,73% и 3,61% през годината, като приключи на равнище 4,57%, което е забележимо повишение спрямо края на миналата година (3,88%) – отразяващо пазарната несигурност около бъдещите действия на Фед и потенциалния инфлационен натиск от политиките на Тръмп.

Пазарът в Европа

Европейските акции като цяло се понижиха през декември. Широкият паневропейски индекс Stoxx600 загуби около половин процент през месеца в местна валута (EUR) и почти 3% през последните три месеца. Акциите в еврозоната спаднаха през четвъртото тримесечие поради опасенията от рецесия, политическата нестабилност и евентуална търговска война. През годината европейската икономика се забави значително, което се отрази особено лошо на сектор промишлено производство, засегнат от високите разходи за енергия, сковаващи регулации и намаления износ (особено към Китай). Ситуацията се влоши още повече, след като най-големите икономики на континента – Германия и Франция – бяха изправени пред политически сътресения, като и в двете държави паднаха правителствата, което допълнително засили политическата нестабилност и икономическата несигурност. През тази година ЕЦБ намали основните си лихви четири пъти в отговор на слабия растеж – последния път, както се очакваше, с 25 б.т. през декември.

Растежът във Великобритания също се забави, което накара Английската централна банка да възприеме по-мека позиция, и британският паунд поевтиня. През декември акциите в Обединеното кралство също спаднаха поради влошените макроикономически перспективи, с признаци за отслабване на пазара на труда и забавяне на икономическия растеж. Като цяло Европа е слабо представена в областта на акциите за изкуствен интелект, които направиха голяма доходност през 2024 г. В резултат на това европейските акции се представиха по-слабо от американските такива – Stoxx600 завърши годината с възвръщаемост от едва 6% спрямо над 30% на S&P500 в евро. През последния месец на годината Дания беше най-зле представилият се национален пазар в световен мащаб, тъй като най-голямата датска (и европейска!) компания, Novo Nordisk, претърпя срив в цената на акциите с над 20% след слаби резултати от нейното лекарство за отслабване. Като цяло най-лошо представилите се сектори в Европа за годината бяха Материалите, Енергетиката и Цикличното потребление, докато сред секторите, отбелязали най-големи печалби, бяха Финансите и (Теле)Комуникациите.

При цялата тази икономическа слабост, европейските облигации се представиха по-добре от международните си аналози. Тъй като „сърцето“ на Европа изпитваше затруднения (Германия, Франция), европейската периферия се представи сравнително силно – и това позволи на спредовете на периферния дълг да се свият. Интересно е, че политическите неволи във Франция накараха доходността на френските ДЦК да надмине тази на гръцките за първи път в историята. Отделно, спредовете на френските облигации се разшириха толкова много, че надминаха спредовете на испанските ДЦК за първи път от световната финансова криза през 2008 г. Също свивайки рисковия си спред, италианските облигации бяха най-добре представящият се вид дълг с възвръщаемост от 5,3% за 2024 г. В Обединеното кралство бюджетът на лейбъристкото правителство повиши данъците, което породи опасения относно задлъжнялостта – британската лира се обезцени, а доходността на 10-годишните гилтове (ДЦК) нарасна; британските гилтове бяха най-лошо представящият се сектор с фиксиран доход за годината. И накрая, доходността на важните 10-годишни германски облигации приключи 2024 г. на равнище 2,37%, а еврото отслабна спрямо долара, отразявайки нарастващите икономически различия от двете страни на Атлантическия океан.

Пазарът в САЩ

През ноември акциите в САЩ отбелязаха силни печалби и се представиха значително по-добре от другите региони. Доналд Тръмп излезе категоричен победител на президентските избори в САЩ, съчетано с зашеметяваща победа на "червените", тъй като републиканците спечелиха мнозинство и в двете камари на Конгреса. Перспективата за прилагане на политики, които ще стимулират икономическия растеж, ще намалят данъците и ще ограничат регулациите, стимулира акциите. Най-големите печеливши бяха компаниите с малка и средна пазарна капитализация, но дори пазарните индекси на тези с голяма пазарна капитализация отбелязаха впечатляващи резултати за месеца: индустриалният Dow Jones скочи с 7,6%, а широкият S&P500 – с 5,7%. С поскъпването на щатския долар спрямо другите валути възвръщаемостта на S&P500 за евро-инвеститори надхвърли 8,8% през ноември! В допълнение към изборите, положителни макроданни също подхраниха ралито на акциите. Продажбите на дребно през октомври надхвърлиха очакванията, а съставният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) се повиши до 55,3 (всяко показание над 50 означава растеж).

Една от лошите новини беше докладът за наетите в неселскостопанския сектор за октомври – икономиката добави едва 12 000 работни места, но данните бяха изкривени от последиците от два урагана и стачката на работниците в Boeing. На ноемврийското си заседание Фед понижи, както се очакваше, лихвените проценти с 25 б.т., като коментира, че инфлацията все още е "малко завишена". Всъщност инфлацията в САЩ (измерена чрез индекса на потребителските цени, CPI) се повиши до 2,6% през октомври (от 2,4% преди това). Перспективите за премахване на регулациите подкрепиха акциите от финансовия и енергийния сектори, докато промишлеността се очаква да бъде един от основните печеливши от протекционистичната търговска политика и намаляването на корпоративните данъци. Така за месеца най-добре представилите се сектори включваха Финансовия (банките) и Цикличното потребление (някои производители на автомобили и търговци на дребно). Сред най-слабо представилите се сектори бяха Здравеопазване (обект на атаки от страна на Тръмп) и Суровините.

Пазарите за фиксиран доход също бяха подкрепени от победата на Доналд Тръмп, макар и слабо. Инвеститорите се опасяваха, че неговата политика може да повиши инфлационния натиск и по този начин да принуди Фед да запази лихвените проценти по-високи за по-дълго време. Доходността на важните 10-годишни ДЦК завърши месеца на равнище 4,17%, което представляваше месечен спад от 11 б.т. (цените на облигациите и доходността се движат в противоположни посоки).

Пазарът в Европа

През ноември акциите в Европа отбелязаха сравнително стабилен месец – широкият паневропейски индекс Stoxx600 добави по-малко от 1% в местна валута (EUR). По-специално акциите в Обединеното кралство имаха добър месец (+2,2% за FTSE100), подкрепен от силното представяне на финансовите компании. С изключение на Великобритания, европейските акции като цяло спаднаха незначително поради комбинация от опасения за потенциални мита от страна на САЩ и предупреждения за печалби от автомобилния сектор и сектора на потребителските стоки (поради намаляло търсене от Китай). Инфлацията в еврозоната се повиши до 2,3% през ноември (от 2,0% през октомври) и остава близо до целта на Европейската централна банка (ЕЦБ). Така че на декемврийското си заседание ЕЦБ все още се очаква да продължи да облекчава паричната си политика, като се има предвид икономическата немощ на континента – банката сигнализира, че инфлацията вече не е приоритет и че основният фокус сега е постигането на 2% растеж.

Всъщност икономическите данни от Еврозоната продължиха да сочат слабост. Съвкупният PMI спадна до 10-месечно дъно от 48,1 пункта, като отбелязват спад и услугите и производството. Във Великобритания също се наблюдаваше забавяне в сектора на услугите, като PMI за услугите спадна до най-ниската си стойност от повече от година – макар че при 50,8 пункта той все още е в зоната на експанзията. През ноември Английската централна банка понижи лихвите с още 25 б.т., докато британските акции се повишиха. С подценяването си с до 50% в сравнение със САЩ, капиталовите пазари в Обединеното кралство привличат вниманието и напоследък кипят от активност - през последната седмица на ноември бяха обявени четири сделки за поглъщане. Като цяло на континента секторите на информационните технологии и комуникационните услуги продължиха да бъдат сред най-печелившите, докато при суровините и потребителските стоки се наблюдаваха едни от най-резките спадове.

С нарастването на инфлацията и с очакванията на инвеститорите ЕЦБ още да понижи лихвите през декември, европейските ДЦК се представиха по-добре от останалите, като нараснаха общо с 2,3% в местна валута. Облигациите от европейската периферия се представиха още по-добре, тъй като падането на германското и френското правителство увеличи политическата несигурност в развита Европа – но понеже инвеститорите възприемат френският дълг за по-рисков (поради опасения за бюджетен дефицит), спредът на френските ДЦК спрямо немските бундове достигна най-голямото си ниво от 12 години досега.

Пазарът в САЩ

Щатският долар поскъпна през месеца – с повече от 3% спрямо еврото и с 6% спрямо японската йена. Японските акции нараснаха (в местна валута), тъй като износителите се облагодетелстват от поевтиняването на йената, но всички печалби на инвеститорите от чужбина бяха заличени от обезценяването на местната валута. Пазарите на облигации също спаднаха през октомври. Като цяло през месеца доходността на американските ДЦК се повиши с близо 50 б.т. – кривата на доходностите стана по-стръмна, след като доходността на дългосрочните ДЦК на САЩ достигна най-високите си нива от 16 години насам. В Европа, с изключение на Германия, доходността на държавните облигации също се повиши до най-високите си нива от повече от десетилетие. Индексът на глобалните облигации Barclays Global Aggregate отбеляза доходност от -3,4%. Въпреки това повишение на доходността на облигациите, цената на златото се повиши с 3,4% (в USD) през октомври и вече е нараснала с над 32% през тази година, докато цените на петрола останаха без съществени изменения, независимо от ескалиращия конфликт в Близкия изток.

Акциите в САЩ завършиха с понижение през октомври, прекъсвайки серията от пет последователни положителни месеца; за последните дванадесет месеца това беше едва вторият отрицателен резултат спрямо 10 месеца на печалба! Цените на акциите се понижиха на фона на несигурността преди президентските избори и орязани очаквания за бъдещото намаляване на лихвените проценти. И трите важни борсови индекса (Dow Jones, S&P500 и NASDAQ) приключиха месеца със загуби от около 1%. По-слаби резултати за приходите на технологичния сектор (включително от Apple, Meta и Microsoft) също допринесоха за спада на американския пазар в края на месеца. Като сектори, през октомври най-много спаднаха компаниите от Здравеопазване, Суровини и Недвижими имоти, докато Комуникационните услуги и Финансите се представиха добре. Сезонът на отчетите за третото тримесечие започна със солидни резултати от някои банки и засега показва средно 7% увеличение на корпоративните печалби в сравнение с година по-рано – потвърждение за силата на американската икономика. Потреблението остава високо, а износът продължи да нараства. Силното потребление се дължи на потребителското търсене, подкрепено от силния пазар на труда (който през септември добави повече от очакваното (254 хил.) работни места; а безработицата спадна до 4,1%). Данните показаха, че по-ниските цени на енергоносителите понижиха инфлацията в САЩ от 2,6% на 2,4% (по-малко от очакваното), докато базисната инфлация се задържа на равнище 3,3%.

Един от тревожните моменти бе, че цените на базисните услуги (без разходите за подслон) отново се увеличиха. „Лепкавата“ базисна инфлация демонстрира трудностите, пред които е изправен Фед след решението си да намали лихвените проценти с 50 б.т. през септември – и инвеститорите сериозно преразгледаха очакванията си за бъдещи намаления на лихвите, предвид силния пазар на труда и упоритата инфлация, Разхлабването на политиката на Фед все още се очаква, но с много по-бавни темпове: сега инвеститорите предвиждат само 2-3 намаления на лихвите с четвърт процент до края на 2025 г., за разлика от 8-10 преди месец-два. Охлаждането на очакванията за намаляване на лихвите, наред с несигурността около изборите, доведе до разпродажба на американските ДЦК и те отстъпиха като цяло с -2,4% за месеца. В случай на победа на Тръмп (малко по-вероятна в края на месеца) инвеститорите очакват провеждането на по-инфлационна политика, което тласна доходността както на 2-годишните, така и на 10-годишните ДЦК над 4,0%.

Пазарът в Европа

Европейските акции също се понижиха през октомври – широкият пан-европейски индекс Stoxx600 отбеляза най-големия си месечен спад през тази година, като загуби 3,4% в местна валута (EUR). Тъй като възстановяването на Европа напредва с много по-бавни темпове, икономическото разминаване между еврозоната и САЩ става все по-очевидно. Докато в САЩ инфлацията и пазарът на труда са силни, по-ниска от очакваната инфлация и разочароващи икономически показатели накараха ЕЦБ да понижи с 25 б.т. основния си лихвен процент – третото подобно понижение за този цикъл. Данните за септември разкриват, че показателите за бизнес доверието значително отслабват, както за сектора на услугите, така и за производството. Особено засегната бе Германия, където продължаващото понижение на индустриалното и автомобилното производство означаваше, че производството на стоки със сигурност продължава да се свива. В условията на започналия сезон на отчетите за третото тримесечие данните показват по-слаби корпоративни печалби средно с -2% на годишна база.

Тримесечните отчети на няколко от автомобилопроизводителите, както и на някои компании за луксозни стоки, разочароваха пазара. Най-губещите сектори за месеца включваха Информационните технологии, Потребителските стоки и Недвижимите имоти, докато Промишлеността и Комуникационните услуги бяха единствените сектори, които регистрираха положителна възвръщаемост. Инфлацията в еврозоната се понижи от 2,2 % до 1,7 %, спадайки под целта от 2 % за първи път от юни 2021 г. насам.

Намалението (отново) се дължеше главно на рязкото понижение на цените на енергията, докато инфлацията при храните леко се повиши. Базисната инфлация (без храните и енергията) също се понижи от 2,8% до 2,7%. ЕЦБ изрази увереност в процеса на дезинфлация, но повтори, че бъдещите движения на лихвените проценти ще зависят от данните. Въпреки благото послание и прясното понижение на лихвите, европейските ДЦК бяха повлияни от глобалния срив на пазарите с фиксиран доход и за месеца спаднаха с -1%. Най-лошо на континента бе представянето на британските ДЦК, които приключиха месеца с възвръщаемост от -2,8%, тъй като съобщението за бюджета на Обединеното кралство изплаши инвеститорите с по-големи от очакваните разходи за 2025 г.

Пазарът в САЩ

Акциите в САЩ продължиха да поскъпват и през септември, и през тримесечието. За третата четвърт от годината възвръщаемостта на S&P500 беше 5,9%, а през септември – над 2%, което бе десетият му положителен месец от последните единадесет. Обнадеждаващо е, че ръстът на акциите най-накрая се разшири между секторите и някои предишни победители поизостанаха. Всички сектори, с изключение на енергийния, отбелязаха положителна възвръщаемост за тримесечието – сред най-добре представилите се сектори бяха комуналните услуги и недвижимите имоти, докато информационните технологии изостанаха. Акциите с малка пазарна капитализация също отбелязаха особено силно рали в очакване на предстоящи по-ниски лихвени проценти.

Всъщност голямата новина на месеца бе, че Фед се присъедини към другите централни банки в цикъла на намаляване на лихвените проценти, като смъкна лихвения процент по федералните фондове с цели 50 б.п. (еквивалентни на 0,5%). Размерът е необичайно голям за първа стъпка и изглежда е продиктуван от опасения, че Фед може да е закъснял с намалението и така да рискува да навреди на икономиката. Докладът за заетостта през август беше слаб, като показа, че в неселскостопанския сектор са добавени по-малко от очакваното работни места, и въпреки че безработицата спадна забележимо до 4,2% спрямо предходния месец, тя се е покачила от 3,7% в началото на годината. Инфлацията, от друга страна, продължи да се понижава, спадайки под 3% за първи път от повече от три години. Инвеститорите бяха успокоени и от някои силни корпоративни печалби, които допринесоха за уталожване на опасенията по пазара.

Сега вниманието се насочва към предстоящите президентски избори в САЩ на 5 ноември. Макар че двамата кандидати отстояват някои драстично противоположни възгледи (например за имиграцията, данъците, митата...), към настоящия момент шансовете и на двамата изглеждат доста изравнени, като няма ясни индикации дали ще спечели г-н Тръмп или г-жа Харис. На пазара на ценни книжа с фиксирана доходност доходността на американските ДЦК спадна значително през тримесечието (доходността и цените на облигациите се движат в противоположни посоки) предвид силното начало на цикъла на намаляване на лихвените проценти. Лидер беше 2-годишния американски съкровищен бон, чиято доходност спадна със 111 б.т. през тримесечието, докато кривата на доходността стана по-стръмна (обратният наклон на кривата на доходността се смята за индикация за предстояща рецесия). Сред корпоративния дълг, американските облигации от инвестиционен клас се представиха по-добре от високодоходните облигации с по-ниско качество.

Пазарът в Европа

Въпреки че европейските акции не блестяха през септември, те имаха добро тримесечие. Широкият общоевропейски фондов индекс Stoxx600 отстъпи с -0,4% за месеца, но добави над 2,2% за третото тримесечие на 2024 г. Подобно на САЩ, най-голям ръст отбелязаха секторите на недвижимите имоти, комуналните услуги и здравеопазването, тъй като перспективата за по-ниски лихвени проценти накараха инвеститорите да преоценят някои отрасли, които преди това не бяха сред най-предпочитаните. Енергийният сектор и информационните технологии бяха основните изоставащи сектори, които претърпяха загуби през тримесечието.

През септември Европейската централна банка (ЕЦБ), както се очакваше, извърши второто си понижение на лихвения процент с 25 б.т., с което лихвените проценти достигнаха 3,5%. Данните за цените показаха подобрение, като годишната инфлация рязко спадна до 1,8% през септември (от 2,2% през август). Това е първият случай през последните три години, когато инфлацията спада под целевото равнище на ЕЦБ от 2%. Други показатели обаче сочеха забавяне на икономиката на Еврозоната. Индексът на мениджърите по поръчките в промишлеността (PMI) за септември достигна осеммесечно дъно от 45,0 (показание под 50 означава свиване), разкривайки задълбочаващ се спад в производството. Индексът PMI в сектора на услугите все още е на територията на експанзията – 50,5, но и той се сви рязко от 52,9 през август (когато се провеждаха Олимпийските игри в Париж). Комбинацията от по-слаби данни за PMI и по-ниски показания за инфлацията значително засилва очакванията за по-нататъшно намаляване на лихвените проценти от страна на ЕЦБ.

В Обединеното кралство Английската централна банка (АЦБ) също извърши първото си намаление на лихвите от четири години насам, след като данните показаха, че през лятото годишната инфлация на потребителските цени е спаднала до целевата стойност на АЦБ от 2,0% - през тримесечието британските акциите поскъпнаха поради надеждите за устойчиво възстановяване на местната икономика. Гилтовете (ДЦК) на Обединеното кралство поскъпнаха през тримесечието, подхранвани от обещанието на правителството да стимулира икономическия растеж. Доходността на германските и френските 10-годишни държавни облигации намаля (което означава, че цените им се повишиха), но по-слабо в сравнение с тази на Италия и Испания, които бяха най-силно представящите се в Европа през тримесечието.

Пазарът в САЩ

След ужасната първа седмица акциите в САЩ се възстановиха и завършиха август с положителни резултати. Широкият индекс S&P500 нарасна с повече от 2% през деветия си положителен месец от последните десет. Индустриалният Dow Jones добави близо 2%, а технологичният NASDAQ завърши с почти 1% по-високо. Това беше забележителен обрат спрямо 5 август, когато NASDAQ за кратко време потъна с 10,7% спрямо нивото си на затваряне от 31 юли. Волатилността бе предизвикана от публикуването на някои разочароващи икономически данни, които подхраниха опасенията за рецесия в САЩ. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) за производството през юли се оказа доста под очакванията (46,8 спрямо 48,8; показание под 50 означава свиване); докладът за заетостта през юли също беше слаб, като броят на отворените нови работни места се увеличава най-малко поне за последните три години. Освен това безработицата продължи да расте, до 4,3% – най-високата стойност от близо три години насам, което включи показателя "Правилото на Сам" (когато средната стойност на равнището на безработица за последните три месеца надхвърля с повече от 0,5% най-ниската си стойност от предходните 12 месеца), който е много надежден индикатор за предстояща рецесия. Въпреки това обаче, опасенията за рецесия в САЩ може да изглеждат преувеличени предвид силните позиции на пазара на труда и потреблението. Макар и да се повиши напоследък, равнището на безработица остава доста под дългосрочната си средна стойност от Втората световна война досега, която е 5,7%.

Продажбите на дребно в САЩ нараснаха с 1% през юли, надминавайки очакванията за ръст от 0,3%, а отделно от това показателят, който проследява потребителските нагласи в САЩ, надхвърли леко очакванията, повишавайки се за първи път в последните пет месеца. В съчетание с данните за понижаваща се инфлация (която спадна под 3% за първи път от три години), се увеличава шансът Фед да извърши няколко понижения на лихвите през тази година, започвайки от септември. Перспективата за по-ниски разходи за лихви по заемите за по-малките компании предизвика рали на техните акции - индексът Russell 2000 (на фирмите с малка пазарна капитализация) скочи с 3% в деня на речта на председателя на Фед. Всъщност ръстът на печалбите се разпростря и извън технологичния сектор и това се отрази на пазара – секторите потребление на стоки от първа необходимост и недвижимите имоти бяха най-добре представилите се за август, докато енергетиката и потребителските услуги отчетоха отрицателна възвръщаемост.

Американските ДЦК се представиха по-добре от другите пазари, тъй като инвеститорите сега очакват Фед да намали лихвените проценти по-агресивно от ЕЦБ през следващите няколко месеца. Подчертавайки предимството на добре диверсифицирания подход към инвестирането, отбелязваме, че книжата с фиксиран доход (облигациите) осигуриха защита по време на резкия спад на акциите в началото на месеца - балансираните портфейли се задържаха добре, тъй като облигациите осигуриха буфер и значително смекчиха пазарната волатилност. Доходността на облигациите се понижи през август (което означава, че цените им се повишиха) – доходността на важните 10-годишни щатски ДЦК приключи месеца на ниво 3,91%, като в един момент през месеца беше паднала до 3,66%; а само преди четири месеца доходността бе 4,70%. През месеца кривата на доходностите в САЩ стана по-стръмна, тъй като доходността на облигациите с по-кратък матуритет (напр. 2-годишните) спадна с повече, отколкото на тези с по-дълъг (напр. 10-годишните).

Пазарът в Европа

Европейските акции регистрираха още един силен месец през август и бяха най-добре представящият се регион в световен мащаб за втори пореден месец. В местна валута Европа се представи по-слабо от САЩ: широкият пан-европейски фондов индекс Stoxx600 добави 1,3% за месеца (спрямо 2,3% за S&P500). Инфлацията спадна, но общият икономически фон остава мрачен, а и печалбите на цикличните компании разочароваха. Тъй като през последните шест месеца цените на някои активи стагнираха (на някои места жилищата дори поевтиняха), инфлацията на целия континент спадна. Данните показаха, че годишната инфлация в 20-те държави, използващи еврото, е спаднала до най-ниското си равнище от около три години насам – до 2,2% през август (спрямо 2,6% през юли). Този спад на инфлацията толкова близо до целта на ЕЦБ от 2% прави по-вероятно централната банка да намали лихвените проценти на заседанието си през септември (след намалението с 25 базисни точки през юли; което беше първото от 2019 г. досега). В Обединеното кралство Банката на Англия направи първото си намаление на лихвите от четири години насам на 1 август, като понижи банковия лихвен процент с 25 б.т. до 5,00%. Акциите във Великобритания се повишиха през месеца. На континента очакванията за по-нататъшно намаляване на лихвите спомогнаха за стимулиране на чувствителните към лихвените проценти сектори, като например недвижимите имоти. Недвижимите имоти и (теле)комуникациите бяха сред най-силно представящите се сектори, докато енергетиката и технологиите изостанаха.

Междувременно индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната се оказа по-висок от очакваното – 51,2 през август (при 50,2 през юли), подкрепен от сектора на услугите, докато европейското производство продължи да се свива (с показание под 50). Секторът на услугите, който в голямата си част представлява туристически услуги, беше подкрепен от провеждането на Олимпийските игри в Париж, което имаше осезаем ефект. В политическо отношение обаче континентът е неспокоен, след като Франция се сблъсква с политическа безизходица, а управляваща коалиция в Германия изглежда все по-нестабилна, докато войната в Украйна се разразява още по-силно. Подобно на ефекта при акциите, през август европейският държавен дълг се възползва от общия възход при облигациите, но в много по-малка степен – и пазарите отбелязаха скромни печалби: доходността на 10-годишен германски държавен бунд остана почти непроменена в края на август на равнище 2,29% (при 2,30% в края на юли). Корпоративният дълг се представи по-добре от държавния, макар и не така изразено, както в САЩ, тъй като по-ниският производствен PMI в Европа разкри евентуална уязвимост към икономически сътресения.

Пазарът в САЩ

Акциите в САЩ като цяло бяха нагоре през юли, въпреки че се наблюдаваше значителна ротация сред лидерите. Инвеститорите излязоха от растежните компании (тези със силен потенциал за бъдещ растеж) и вместо това предпочетоха по-разумно оценени компании. По-малките компании се представиха по-добре от по-големите. Големите технологични компании, по-конкретно акциите, свързани с изкуствения интелект, поевтиняха, тъй като акционерите се притесниха за възвръщаемостта на огромните капиталови разходи. В един момент Nvidia се бе сринала с 30 % от върха си. От трите големи американски фондови индекса, технологичният NASDAQ беше единственият, който завърши на отрицателна територия, губейки 0,8% през юли. Широкият S&P500 завърши с ръст от 1,1% въпреки негативното „пречупване“ в средата на месеца – отбелязвайки осмия си положителен месец от последните девет. Индустриалният индекс Dow Jones се представи значително по-добре от „колегите си“ с ръст от 4,4%. Някои благоприятни макро-данни подхраниха възходящата пазарна динамика и подкрепиха идеята, че икономиката е все още силна, а инфлацията постепенно се охлажда. Според индекса на потребителските цени (CPI) годишната инфлация през юни възлезе на 3,0% (спрямо 3,3% през май). Друг измерител на инфлацията (и предпочитан от Фед показател) – индексът на разходите за лично потребление (PCE) – се понижи до 2,5% ръст на годишна база през юни, което беше най-ниското му показание от над три години. Спадайки от 2,6% през май, PCE се доближава до целевата стойност на Фед от 2%. Потребителите продължават да харчат уверено. Въпреки това темпът на спестяване спадна до най-ниското си равнище от 2022 г. насам, което предполага, че американците посягат към спестяванията си, за да поддържат силни нива на лично потребление. При протичащия добре сезон на отчетите (средната отчетена печалба нараства с над 10%) и силния икономически растеж (през второто тримесечие БВП нарасна с 2,8% на годишна база) една от изненадващите новини беше, че пазарът на труда е пострадал повече от очакваното. През юли икономиката на САЩ добави едва 114 000 нови работни места, което е значително под средните стойности за последните години. Равнището на безработица се повиши за четвърти пореден месец, достигайки 4,3%. Тези данни може да показват, че нажеженият пазар на труда най-накрая започва да се охлажда (което ще облекчи Фед). Подобен оптимизъм, че Фед може да започне да намалява лихвите, доведе до рали при банките, жилищното строителство и други чувствителни към лихвите акции. Така, за месеца най-печелившите сектори бяха недвижимите имоти, комуналните услуги и финансите. Най-голяма загуба отбелязаха технологиите и цикличното потребление. Потенциалното начало на цикъла на намаляване на лихвените проценти се отрази на пазарите на ценни книжа с фиксиран доход. На последното си заседание в самия край на юли Фед запази лихвените проценти без промяна, както се очакваше (на 5,25% – 5,50%). Сега, при наличието на подкрепящи данни, аргументите за намаляване на лихвите през септември стават много силни, а щатските ДЦК поскъпнаха през месеца – доходността на важните 10-годишни щатски облигации спадна през юли от 4,41% до 4,03%. Корпоративните облигации в САЩ се представиха наравно с държавните ценни книжа, което означава, че изостанаха.

Пазарът в Европа

Европейските акции имаха добро рали – това беше най-добрият регион в световен мащаб през юли. Пан-европейският индекс STOXX600 нарасна с над 1,3% за месеца в евро. Най-големи печалби отбелязаха секторите на здравеопазването, комуналните услуги и недвижимите имоти. Някои добри печалби за тримесечието и положителни клинични резултати подкрепиха акциите в сектора на здравеопазването. Най-големи загуби за месеца отбелязаха секторите на потребителските стоки и информационните технологии. Слабото потребителско търсене натежа върху акциите на луксозните стоки и автомобилостроенето – две индустрии, които са много важни за Европа. Технологичният сектор беше засегнат от отдръпването от растежни акции и опасенията, че САЩ може да се опитат да наложат повече ограничения върху това какво оборудване за чипове може да се продава на Китай – най-големият и почти единствен производител на оборудване за производство на компютърни чипове е европейска компания. Данните показаха, че БВП на Еврозоната е нараснал с 1% на годишна база през второто тримесечие, което е рязко подобрение спрямо първото тримесечие. Лошата новина бе, че най-голямата икономика в блока, Германия, отново се сви по всички показатели. Междувременно, при ускоряваща се годишна инфлация за юли от 2,6% (спрямо 2,5% през юни) и прекалено висок базисен индекс на потребителските цени (core CPI) от 2,9%, ЕЦБ остави лихвените проценти непроменени, както се очакваше.

Английската централна банка обаче понижи лихвените проценти за първи път от март 2020 г., когато започна пандемията от Covid-19 – с четвърт процентен пункт, до 5%. ЕЦБ е по-предпазлива с понижаването на лихвите, защото цените на услугите отказват да спрат да растат. В Германия те нараснаха с 3,9% през юни спрямо година по-рано, а в цялата Eврозона инфлацията при услугите беше 4,1%. В същото време свежи данни за PMI индекса на Eврозоната показаха, че икономиката е близо до стагнация с показател 50,1 (спрямо 50,9 през юни) – показател под 50 означава свиване. Европейските пазари на държавни облигации се представиха добре във всички направления. Френските държавни облигации възстановиха голяма част от предишните си загуби след втория тур на изборите, които неочаквано доведоха до разделен парламент, в който нито една политическа група не постигна категорично мнозинство. Това успокои инвеститорите, че екстремистки решения за бюджета ще бъдат блокирани. ДЦК на Обединеното кралство също се присъединиха към ръста за месеца, след като инвеститорите очакваха с нетърпение обявяването на лихвите от страна на АЦБ.

Пазарът в САЩ

Месец юни донесе положителни резултати за американските акции. Технологичният индекс NASDAQ лесно надмина своите колеги с близо 6% ръст за месеца, докато широкият S&P500 напредна с 3,5%, а индустриалният Dow Jones „изостана“ с ръст от 1,1%. Тези печалби обаче не бяха равномерно разпределени, тъй като компаниите, свързани с ИИ, продължиха да превъзхождат други области на пазара. Това доведе до някои неравномерни резултати на фондовите пазари в САЩ и възвръщаемостта бе силно концентрирана в една шепа компании: от средата на годината една техонологична акция (Nvidia, +149% от началото на годината) допринася за около 30% от общата възвръщаемост на целия S&P500; допълнително, 10-те най-добри акции от индекса представляват над 3/4 от общата възвръщаемост на индекса през първата половина на 2024 г.! Това създава такова разделение, че средната акция в САЩ е реализирала доходност от началото на година, която е с 10% по-ниска от възвръщаемостта на широкия пазар – толкова голямо изоставане не е наблюдавано от повече от 35 години. Вероятно, една изненадваща последица от ентусиазма с всички компании свързани с ИИ, е значителния ръст на акциите на компаниите от сектора на комуналните услуги през последното тримесечие поради високото търсене на електроенергия – центровете за данни с облачни изчисления изискват много електроенергия (комуналните услуги бяха най-зле представящият се сектор от всички през 2023 г.). Три сектора – технологии, цикличното потребление и (теле)комуникациите – сега съставляват над 50% от цялата пазарна капитализация на S&P500 и те бяха най-добре представящите се сектори през юни. Само технологиите отбелязаха ръст от близо 10%, продължавайки пазарната тенденция през тази година досега. Потребителските стоки, недвижимите имоти и материалите бяха сред най-губещите сектори. Като цяло, растящата икономика на САЩ започна да показва първи признаци на отслабване. Ръстът на БВП през първото тримесечие беше ревизиран надолу от 0,4% на 0,3% главно поради по-ниското потребителско харчене. Потребителите отслабват доверието си и – с нарастването на нивото на безработица – пазарът на труда постепенно става по-разхлабен. Данните показаха охлаждане на инфлацията в САЩ: общата инфлация (CPI) намаля повече от очакваното до 3,3% миналия месец, докато базисната инфлация (изключваща нестабилните цени на храните и енергията) достигна 3,4%. В рамките на базисните компоненти цените на основните стоки бяха непроменени, както и цените на основните услуги, с изключение на разходите за подслон (които остават солидни, но намаляват). Освен това, предпочитаният от Фед измерител на инфлацията, индексът на разходите за лично потребление, падна до годишен темп на растеж от 2,6%, което беше най-бавният ръст на цените от повече от три години. Въпреки, че доходността на държавните облигации на САЩ не се промени много през тримесечието, те бяха единственият голям суверенен пазар, който осигури положителна възвръщаемост с 0,1% печалба. През юни доходността на важните 10-годишните облигации продължи постепенно да спада до 4,36% (от 4,50%). Кривата на доходността остана с обратен наклон.

Пазарът в Европа

Акциите в Европа нямаха добър месец (но отбелязаха положително тримесечие). Паневропейският индекс STOXX600 загуби 1,3% от стойността си през юни, докато континентът продължава да се бори с висока инфлация и политически сътресения. Неочакваният резултат от европейските парламентарни избори (възраждане на националистически партии) накара президента Макрон да свика предсрочни избори във Франция. Инвеститорите бяха разтревожени за възможния резултат (победа за антиимигрантската и антиевропейска крайна десница) и това предизвика значителна волатилност – френският пазар на акции падна с 6,4% през юни, което навреди на доходността от Европа като цяло. Акциите на стария континент донесоха едва 0,6% доходност през второто тримесечие на тази година срещу 3,9% за S&P500.

Икономиката на еврозоната бавно се възстановява, тъй като показателите за доверие се подобряват и нетният износ процъфтява. Данните показаха, че растежът на БВП през първото тримесечие е относително силен, главно благодарение на силния нетен износ. Индикаторите за доверието на производителите също се подобряват, особено в сектора на услугите, а доверието на потребителите се възстановява, въпреки, че нивата на спестявания на континента все още остават твърде високи, за да помогнат за по-бързо възстановяване. Борбата с инфлацията в еврозоната далеч не е приключила, тъй като цените продължават да се покачват (за разлика от САЩ, където инфлацията пада). През май общата инфлация се увеличи от 2,4% на 2,6%, тъй като годишната инфлация на енергията отново стана положителна, докато инфлацията при храните леко намаля. Базисната инфлация също се увеличи от 2,7% на 2,9%, най-вече поради голямото увеличение на инфлацията в услугите. Инфлацията на стоките остава умерена. Натискът върху заплащането на труда продължава да стимулира страховете от инфлация, тъй като недостигът на работна ръка и ниската безработица са повсеместни. Въпреки новините за инфлацията, ЕЦБ намали лихвения си процент през юни от 4% на 3,75% с аргумента, че трябва да стимулира икономиката. Обаче, повишавайки инфлационните си очаквания, ЕЦБ предположи, че темпът на намаляване на лихвите ще бъде бавен и постепенен. С всички избори и възобновените политически рискове, доходността на европейските ДЦК се повиши (което означава, че цените им паднаха) и спредовете на облигациите се разшириха. Така през тримесечието европейските държавни облигации отбелязаха отрицателна доходност.