• Стабилен растеж в Централна и Югоизточна Европа
• Русия се надява на по-високи цени на петрола
• България се движи в рамките на тренда

„Ултра експанзивната монетарна политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) оказва влияние и върху страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) . Освен в Словакия и Словения, които въведоха еврото, политиката на ЕЦБ за нулев лихвен процент влияе и върху централните банки в Полша, Чехия, Унгария и Румъния. Дори ако има умерен растеж на цените в тези страни, в рамките на 2016 г. очакванията са исторически ниските нива на лихвите да се запазят. В Унгария е възможно да има намаления на лихвата, а чешката крона ще продължи да бъде обвързана с еврото до края на 2016 г. В Полша все още не е решено, дали да се тръгне по пътя  на Унгарската монетарна политика", коментира Петер Брециншек, главен икономист на Райфайзен Рисърч, поделение на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ) в последното издание на „Стратегии за Централна и Източна Европа” за първото тримесечие на 2016 г.

Като цяло, предвижданията за ЦИЕ остават разнопосочни. Докато страните в Централна и Югоизточна Европа продължават да се възползват от силното вътрешно търсене, в региона на Източна Европа прогнозата е за достигане на дъното и малък растеж, или стагнация през следващите няколко години. Сред лидерите по растеж през 2016 г. ще бъдат Румъния (4%), Полша (3.6%) и Словакия (3.5%). Развитието на БВП в Източна Европа ще е по-скромно. Русия и Украйна ще излязат от рецесията, но поради високите нива на инфлация, ще се стабилизират на ниски нива. Докато ниските цени на петрола са стимул за растеж в повечето страни в ЦИЕ, Руската икономика е зависима от високата цена на петрола. Поради това, вероятно рублата ще остане слаба през първата половина на годината, заради умерени намаления на лихвените нива, но ще се възстановява при подобрения на цената на петрола.

България се движи в рамките на тренда, някъде по средата

Политическата ситуация в страната най-вероятно ще остане стабилна, въпреки напрегнатата външна среда и противоречията между коалиционните партньори по темата съдебна реформа. На практика, партиите в управляващата коалиция подобриха резултатите си на местните избори през октомври, поради което те имат силен стимул да продължат с подкрепа на правителството, управляващо в условия на военни конфликти относително близо до границите и бежанска вълна. 

„Възползвайки се от по-добрите икономически условия като слабо евро, ниски цени на петрола и по-евтините пари, въпреки несигурната външна среда, БВП на страната расте над очакванията (прогнозирани 2.7% за 2015 г.) в среда с отрицателна до много ниска инфлация“, коментира Емил Калчев, макроикономически анализатор на Райфайзенбанк (България) ЕАД. Както се очакваше, моторите на растежа са нетният експорт и умереният ръст на вътрешното потребление, стимулирано от падащите лихви по депозитите. Въпреки растящия бюджетен дефицит (-3.3% от БВП според поправката в Бюджет 2015), инвестициите останаха в застой. Очакваните по-високи цени на петрола и затихването на ефектите от политиката на ЕЦБ за количествено разхлабване през следващата година, случващи се на фона на намаляващи публични разходи (заложен бюджетен дефицит от 2% за 2016 г.) ще доведат до по-нисък ръст на БВП през 2016 г. от  2.1%. Обещаваният подобрен капацитет за усвояване на еврофондове през 2015 г. не се оказа реалистичен, а прогнозата за 2016 г. е той да остане под средните нива за ЕС.
През 2015 г. банковият сектор преодоля проблемите около КТБ от втората половина на 2014 г., както и финансовата кризата в Гърция. Основно предизвикателство за 2016 г. остава предстоящият преглед на качеството на активите и стрес тестовете, които ще приключат към средата на годината. Очакванията са, че повечето български банки са готови за прегледа, въпреки че за някои от тях би могло да се окаже по-трудно да покрият критериите, което може да подкрепи процеса консолидация в сектора.