Анализирайки последните данни на НСИ, ОББ коментира ключови тенденции в икономиката на страната.

През третото тримесечие на 2025 г. българската икономика постигна сравнително висок реален ръст от 3.2% в сравнение с третото тримесечие на миналата година. „Въз основа на данните на НСИ нашите изчисления показват увеличение на БВП с 3.1% за деветмесечието (спрямо същия период м.г.)“, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.

От страна на търсенето, икономическата активност през деветмесечието се движеше от крайното потребление, което се увеличи солидно с 8.9% (реално) при доминиращ относителен дял (80.4%) в структурата на БВП. Инвестициите нараснаха дори още по-бързо, достигайки ръст от 9.7% и през своя далеч по-малък дял (17.5%) стабилно подкрепиха ръста. На този фон и поради ефекта на ограниченото търсене от основните търговски партньори, износът се сви  с 4.6%, докато вносът нарасна умерено с 3.6%, движен от ръста на покупателната способност и вноса на стоки за потребление.

От страна на производството, ръстът за деветте месеца на 2025 г. се движеше от строителството и услугите. „Строителството увеличи продукцията си с реално 6.9% през пъвите девет месеца на 2025 г., но неговото влияние върху динамиката на БВП не бе особено силно, поради скромния му относителен дял (4.6%). Макар и по-бавно, услугите също сериозно нараснаха - с 3.9% на годишна база, като задвижиха  ръста на икономиката въз основа на огромния си дял в БВП (63.9%)“, изясни д-р Калчев. Селското стопанство отчете минимално увеличение от 1.2% при скромен относителен дял (3.6%), а индустрията отбеляза пореден спад с 2.7% (15.2% от БВП), корелирайки със спадащия износ.

„Поради силния ръст на БВП през деветмесечието, повишаваме прогнозата си от 3.0% на 3.1% за 2025 г., оставайки консервативни. Оставаме прогнозата за 2026 г. непроменена на 2.7%, поради рисковете около ръста на основните ни търговски партньори (Германия, Румъния и др.), политическата нестабилност и фискалната несигурност в страната, в т.ч. неприет бюджет за 2026 г., неясна средносрочна фискална рамка и др.“, допълни д-р Калчев.

По последни данни на НСИ през третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата у нас нараснаха с 15.4% спрямо същия период на миналата година, като темпът се понижи съвсем незначително - с 0.1 пр.п. в сравнение с този от второто тримесечие на годината.

В съпоставка с предходно тримесечие, темпът на индекса на цените на жилищата от 3.8% се запази и през третото тримесечие. По този показател най-голямо увеличение за тримесечието регистрира Стара Загора (+7.2%), следвана от София (+5.3%) и Варна (+5.2%), а намаление бе отчетено в Пловдив (-0.1%).

„Очакваме цените да продължат да растат и след въвеждане на еврото като официална валута на 1 януари т.г., но да забавят темпа си, тъй като факторите, движещи пазара нагоре, променят своята интензивност в средносрочен план“, обясни д-р Калчев.

Най-вероятно настойчивото убеждение от последните години, че цените на жилищата у нас са принципно твърде ниски за страна членка на еврозоната ще имат вече по-ограничен ефект върху очакванията на инвеститорите. Постепенно ще отпадат като движещи психологически фактори и страховете от обезценяване на спестяванията при евентуални инфлационни процеси, свързани с въвеждането на еврото, тъй като през следващите месеци този ефект ще бъде изчерпан като потенциал.  „Не на последно място, членството в еврозоната подобрява възможностите за инвестиране на свободни средства и част от тях постепенно ще се насочат извън търсенето на имоти“, заключи главният икономист на ОББ.

Пълната версия на икономическия бюлетин на ОББ към януари 2026 г. вижте тук.