Анализирайки динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) за четвъртото тримесечие и цялата 2022 г., на фона на висока инфлация и солиден ръст на работната заплата, ОББ коментира ключовите тенденции и показатели въз основа на наличните данни към момента.

Анализаторите на банката отчитат, че според предварителните данни на НСИ през четвъртото тримесечие на 2022 г. ръстът на БВП достигна 2.6%, докато за цялата година той беше 3.4%, което в трудните условия в региона и страната може да се смята за много добро постижение.  

„Очаквано, през четвъртото тримесечие ръстът се движеше от потреблението, чийто най-голям агрегат – потреблението на домакинствата, в състезание с инфлацията, нарасна в реално изражение с огромните 6.9%. Тази динамика естествено корелираше с годишното увеличение при вноса с 8.5%, но положителното е, че това увеличение отново бе по-бавно от нарастването на износа – с 9.4% през тримесечието. На този фон бруто образуването на основен капитал (инвестициите) обърнаха посоката си, нараствайки с 2.4%, за пръв път от четвъртото тримесечие на 2020 г. насам. От своя страна запасите за второ поредно тримесечие се свиваха, което също бе положителен сигнал.”, коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев.

„Динамиката на БВП през последното тримесечие на 2022 г. и случващото се през първите три месеца на тази година дават основание да повишим прогнозата си за 2023 г. от 0.7% на 1.5%, оставайки относително консервативни, предвид съществуващите рискове.“,  допълни Калчев.

Очаквано през четвъртото тримесечие на 2022 г. средната работна заплата продължи да нараства – с 16.2% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година. Нещо повече, това се случи с темпа на инфлацията, с 13.6% средногодишно при 13.5% средна инфлация за годината. „В това отношение България е изключение сред повечето страни от ЕС – там заплатите растяха по-бавно от инфлацията, и съответно по-слабо допълнително я подхранваха, наред с психологията на домакинствата за повече потребление и отложеният ръст на лихвите“, обясни Емил Калчев.

Инфлацията все пак намаля отново през януари – от 14.3% към декември на 14.1% (спрямо януари 2022 г.), за четвърти пореден месец. „За разлика от еврозоната този процес е доста по-бавен. Например, спадът в годишната инфлация от декември (9.2%) към януари (8.6%) там беше с 0.6 пр.п., а у нас само с 0.2 пр.п. Положително е и, че за пръв път от много време насам спадна и базовата инфлация (без храни и горива) – от 13.9% през декември на 13.5% през януари.“, заключи д-р Калчев.  

Пълният анализ вижте тук.