Анализирайки динамиката на инфлацията и бюджетната сфера през изминалата година, ОББ коментира ключови икономически показатели от тези две области на националната икономика, въз основа на наличните към момента данни.

Анализаторите на банката отчитат, че според хармонизирания индекс на НСИ през 2022 г. инфлацията в страната достигна своя пик, но все още намалява твърде бавно.

„През четвъртото тримесечие на 2022 г. годишният прираст на хармонизирания ценови индекс очаквано започна да спада - до 14.3% към декември, или с 1.3 пр.п. под пиковата стойност за годината (15.6% през септември). Тази годишна динамика (месец към същия месец на предходната година) отговаря на средногодишна инфлация от 13.0% за 2022 г., което е много близо до нашата прогноза от 13.5%.”, коментира главният икономист на ОББ Емил Калчев.

От своя страна базовата инфлация (без храни и енергия) продължи да нараства, достигайки връх от 13.9% през декември. „С други думи ръстът в цените на останалите стоки и услуги придоби собствена динамика и вече не може да се твърди, че се движи от цените на енергията. Просто се завъртя класическа инфлационната спирала, движена от стопанското поведение на производители и потребители, което е насочено към изпреварване на инфлацията. Така предлагащите и търсещите сами допълнително подхранват ръста на цените“,  допълни Калчев.

Поради ковид пандемията бюджетните разходи (глобално и у нас) нараснаха, а срещу тях се оказаха по-малко приходи вследствие от спада на икономиката. Последвалата енергийна криза, войната в Украйна и инфлацията избутаха на свой ред публичните разходи нагоре, а у нас към това се добави и политическата нестабилност. „На този фон истинско постижение е реализираният касов дефицит от 1.4 млрд. лв. (0.8% от прогнозния БВП) в края на 2022 г., при заложен дефицит от 7.6 млрд. лв. в Закона за бюджета. Този добър резултат се получи от леко преизпълнение на приходите и нереализиране на разходите. Бяха спестени значителни капиталови и социални разходи на държавата, разходи за издръжка и др. Явно те са били планирани твърде щедро в бюджета, а в неструктурираната политическа среда едва ли биха били похарчени ефективно. В този ред на мисли положително е и, че не бе приет бюджет за 2023 г., а ще се прилага този за миналата година.“, заключи Емил Калчев.

Успешната емисия на еврооблигации за 1.5 млрд. евро на 15 януари т.г., които ще бъдат използвани за погасяване стар дълг и няма да увеличат задълженията на държавата, дава оценката на глобалния финансов пазар за състоянието на публичните финанси в страната и тя изглежда далеч по-оптимистична от тона на фактически започналата предизборна кампания. 

Към икономически бюлетин